Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Затворът на Града на тишината бе под нивото на първия етаж, след павилиона на Говорещите звезди. Тъмно стълбище водеше надолу. Мълчаливите братя вървяха отпред, следвани от Джем и Теса, които не си бяха казали нито дума, след като слязоха от каретата. Но тази тишина не бе неловка. Имаше нещо в натрапчивото величие на Града от кости с неговите огромни мавзолеи и извисяващи се нагоре арки, което я караше да се чувства като в музей или в църква, където се изискваше да се говори шепнешком.

В дъното на стълбите коридорът се разклоняваше в две посоки; Мълчаливите братя завиха наляво и отведоха Джем и Теса почти до дъното на коридора. Докато вървяха по коридора, минаха край редица малки стаички, всяка от които имаше решетка и катинар на вратата. Във всяка от тях имаше само легло и умивалник. Стените бяха от камък и миришеше на влага. Теса се чудеше дали се намираха под Темза или на друго място.

Най-сетне братята се спряха пред една врата, втората от края на коридора, и брат Енох докосна катинара. Той се отвори с щракване и веригите, които държаха вратата затворена, се смъкнаха.

Моля, влезте , каза брат Енох, отдръпвайки се. Ние ще ви чакаме отвън.

Джем сложи ръка върху дръжката, но разколебано погледна към Теса.

— Може би е по-добре да поговориш първо насаме с нея. Като жена с жена.

Теса бе изненадана.

— Сигурен ли си? Ти я познаваш по-добре, отколкото аз…

— Но ти познаваш Нат — отвърна Джем и после бързо отмести поглед. Теса имаше усещането, че има нещо, което той не й казва. Усещане, толкова нетипично по отношение на Джем, че тя не знаеше как да реагира.

— Аз ще вляза след малко, когато тя вече ще е по-спокойна.

Теса кимна бавно. Брат Енох отвори вратата и тя влезе вътре, потрепервайки, когато тежката врата се затвори зад гърба й.

Стаята бе малка, подобна на останалите, с каменни стени. Имаше умивалник и нещо, което някога вероятно е било керамична кана за вода; сега то бе на парчета върху пода, сякаш някой го бе запратил със сила към стената. Върху тясното легло седеше Джесамин, в дълга бяла роба, увита с грубо одеяло. Косата й падаше върху раменете на разбъркани кичури, а очите й бяха зачервени.

— Добре дошла. Приятно местенце, нали? — каза Джесамин. Гласът й прозвуча дрезгаво, сякаш гърлото й бе подпухнало от плач. Тя погледна към Теса и долната й устна започна да трепери. — Шарлот сигурно те изпраща, за да ме върнеш обратно?

Теса поклати глава.

— Не.

— Но — очите на Джесамин се наляха със сълзи — тя не може да ме остави тук. Аз я чувам, по цели нощи — потрепери тя, придърпвайки одеялото към себе си.

— Какво чуваш?

— Смъртта — каза тя, — как нашепва от гробовете. Ако остана тук по-дълго, ще отида при нея. Знам го.

Теса седна на ръба на леглото и внимателно докосна косата на Джесамин, погалвайки сплъстените й кичури.

— Това няма да стане — каза тя и Джесамин започна да хлипа. Раменете й се разтресоха. Теса безпомощно се огледа наоколо, сякаш нещо в окаяната килия би могло да й помогне. — Джесамин — каза тя. — Донесох ти нещо.

Джесамин бавно вдигна лице.

— От Нат ли е?

— Не — тихо каза Теса. — Нещо от твоите неща — тя пъхна ръка в джоба си и когато я протегна към Джесамин, в дланта й лежеше мъничкото бебе, което бе взела от кошчето в кукленската къщичка на Джесамин. — Бебето Джеси.

Джесамин възкликна тихо и грабна бебето от ръката на Теса. После го притисна силно към гърдите си. От очите й потекоха сълзи, които оставяха следи върху недотам чистото й лице. Тя наистина представляваше тъжна гледка. Освен ако…

— Джесамин — отново каза Теса. Чувстваше се така, сякаш Джесамин бе някакво животинче, което трябваше да бъде успокоено, и че повтаряйки името й, можеше да помогне с нещо. — Имаме нужда от помощта ти.

— Искате да предам Нат — сопнато отвърна Джесамин. — Но аз не знам нищо. Не знам дори защо съм тук.

— Разбира се, че знаеш — беше Джем, който влезе в килията. Той бе зачервен и едва си поемаше дъх, все едно беше тичал. Хвърли съзаклятнически поглед към Теса и затвори вратата зад себе си. — Много добре знаеш защо си тук, Джеси…

— Защото се влюбих! — отново се сопна Джесамин. — Би трябвало да знаеш какво означава това. Виждам как гледаш Теса. — Тя хвърли отровен поглед към Теса, чиито бузи пламнаха. — Нат поне е човек.

Джем не загуби самообладание.

— Аз не съм предал Института заради Теса — каза той. — Не съм лъгал и излагал на опасност тези, които се грижат за мен, откакто осиротях.