Касандра Клеър - Град от пепел

Преди да успее да каже още нещо, Люк сложи ръка на рамото й. Той заговори мрачно, както в нощта, когато й разказваше историята на живота си.

— Ако момчето е отишло при баща си — каза той, — въпреки че знае какъв баща е Валънтайн, то е защото ние сме го разочаровали, а не защото той е разочаровал нас.

— Спести ни сантименталностите, Лушън — каза инквизиторката. — Станал си мек като мундан.

— Тя е права. — Алек седеше на ръба на дивана със скръстени ръце и стисната челюст — Джейс ни излъга. Няма прошка за това.

Джейс зяпна от почуда. Той беше уверен в лоялността на Алек и Клеъри, не можеше да го вини за това.

Дори Изабел се беше втренчила ужасено в брат си.

— Алек, как можа да кажеш това?

— Законът си е закон, Изи — рече Алек, без да поглежда към сестра си. — Не може да бъде заобиколен.

При тези думи Изабел проплака от ярост и смайване, втурна се към външната врата и я затръшна след себе си. Мерис понечи да тръгне след нея, но Робърт дръпна жена си и й прошепна нещо.

Магнус се изправи на крака.

— Е, мисля, че е време и аз да си ходя — каза той. Клеъри забеляза, че избягваше да поглежда към Алек. — Щеше ми се да кажа, че за мен бе удоволствие да се видя с всички вас, но истината е различна. Ако трябва да съм откровен, беше крайно неловко и се надявам мигът, в който отново ще се видя с някого от вас, да не настъпи скоро.

Алек бе забил поглед в земята, докато Магнус се изниза от стаята.

— Двама по-малко — каза Джейс с престорена веселост. — Кой е следващият?

— Стига приказки — рече инквизиторката. — Дай ми ръцете си.

Джейс протегна ръце, а инквизиторката извади от някакъв вътрешен джоб стили и започна да чертае знаци около китките му. Когато отмести ръцете си, китките на Джейс бяха вързани една за друга с нещо, което приличаше на гривна от горящи пламъци.

Клеъри извика.

— Какво правите? Ще го нараните…

— Добре съм, сестричке. — Джейс говореше съвсем спокойно, но тя забеляза, че избягва погледа й. — Пламъците няма да ме изгорят, освен ако не се опитам да освободя ръцете си.

— А колкото до теб — добави инквизиторката, обръщайки се към Клеъри за нейна най-голяма изненада, сякаш едва сега забеляза присъствието й. — За твой късмет си била отгледана от Джослин и си могла да избегнеш пагубното влияние на баща си. При все това ще те държа под око.

Люк стисна още по-здраво рамото на Клеъри.

— Това заплаха ли е?

— Клейвът не отправя заплахи, Лушън Греймарк. Клейвът обещава и изпълнява обещанията си — каза инквизиторката почти развеселено. Тя беше единствената в стаята, която можеше да бъде описана по този начин. Всички останали, с изключение на Джейс, бяха като попарени. Той се беше озъбил свирепо, но Клеъри се съмняваше, че изобщо го съзнава. Приличаше на лъв в капан.

— Хайде, Джонатан — каза инквизиторката. — Върви пред мен. Ако забележа, че се каниш да избягаш, ще забия камата си между раменете ти.

Джейс трябваше да положи усилия, за да отвори вратата с вързаните си ръце. Клеъри стисна зъби, за да не изкрещи, и в следващия миг вратата се отвори, Джейс излезе, последван от инквизиторката.

Семейство Лайтууд също се изнизаха в редица, като Алек продължаваше да гледа в земята. Вратата се затвори след тях и Клеъри и Люк останаха сами във всекидневната, онемели от изумление.

— Люк — започна Клеъри, когато вратата се затвори след семейство Лайтууд. — Какво ще правим…

Люк бе стиснал главата си с ръце, сякаш за да не й позволи да се разцепи на две.

— Кафе — заяви той. — Имам нужда от кафе.

— Вече ти донесох една чаша.

Той свали ръцете си и въздъхна.

— Трябва ми още.

Клеъри го последва в кухнята, където Люк си сипа още кафе, а после седна на кухненската маса и прокара объркано ръце през косата си.

— Лоша работа — каза той. — Много лоша работа.

— Мислиш ли? — На Клеъри изобщо не й беше до кафе в момента. Нервите й бяха опънати като струни. — Какво ще стане, ако го заведат в Идрис?

— Ще бъде изправен на съд пред Клейва. Сигурно ще го обявят за виновен. После ще има наказание. Той е млад, така че най-вероятно ще му отнемат само руните, но едва ли ще му наложат проклятие.

— Какво значи да ти отнемат руните?

Люк избегна погледа й.

— Ако му отнемат руните, той вече няма да е ловец на сенки и ще бъде изхвърлен от Клейва. Ще стане мундан.

— Но това ще го убие. Наистина. Той ще предпочете да е мъртъв.

— Мислиш ли, че не знам? — Люк бе допил кафето си и известно време мрачно гледаше чашата, след което я остави. — Но за Клейва това е без значение. След като не могат да се докопат до Валънтайн, ще се задоволят да накажат сина му.