Касандра Клеър - Град от пепел

— Идеално.

Когато се върнаха в Института, инквизиторката отдели Джейс от семейство Лайтууд и го изпрати горе в залата за фехтовка. Той видя образа си в дългите огледала, редящи се по стените, и се вцепени от почуда. Вярно, че от дни не се бе поглеждал, а изминалата нощ беше тежка. Очите му бяха обрамчени от черни сенки, ризата му беше изцапана със засъхнала кръв и тинеста кал от Ийст Ривър. Лицето му беше бледо и изпито.

— Възхищаваш се на визията си? — Гласът на инквизиторката го изтръгна от унеса му. — Няма да си толкова хубав, когато Клейвът се разправи с теб.

— Изглеждате впечатлена от външността ми. — Джейс се извърна от огледалото. — Да не би да правите всичко това, защото сте привлечена от мен?

— Не говори глупости. — Инквизиторката извади четири дълги металически пръчки от сивата торба, която висеше на кръста й. Серафимски ками. — Ти можеш да ми бъдеш син.

— Стивън. — Джейс си спомни казаното от Люк, когато бяха в дома му. — Така се казва той, нали?

Инквизиторката рязко се обърна към него. Камите, които държеше, затрепериха в ръката й.

— Никога повече не произнасяй името му.

За миг Джейс се зачуди дали няма да се опита да го убие. Нищо не каза, докато тя се опитваше да възвърне самообладанието си. Без да го поглежда, инквизиторката посочи с една от камите.

— Застани ей там, в средата на залата, ако обичаш.

Джейс се подчини. Макар че се стараеше да не гледа в огледалата, той виждаше отражението си — и това, на инквизиторката — с ъгълчето на окото си. Огледалата отразяваха безброй пъти инквизиторката, застанала заплашително срещу безбройните отражения на Джейс.

Той сведе поглед към вързаните си ръце. Болката в китките и раменете му се усили, но не трепна, когато инквизиторката се втренчи в една от камите, наричайки я Джофиел и я заби в дървения полиран под до краката си. Той зачака, но нищо не се случи.

— Буум? — предположи той. — Какво се очакваше да се случи?

— Млъквай — каза рязко инквизиторката. — И стой там, където си.

Джейс стоеше, гледаше с нарастващо любопитство как тя минава от другата му страна, наричайки втората кама Харахел и как забива и нея в пода. С третата кама — Сандалфон — вече разбра какво прави тя. Първата кама бе забита в пода точно на юг от него, следващата — на изток, а третата — на север. Тя бе обозначила точките на компаса. Джейс се напрягаше да разбере какво би могло да означава това, но нищо не му хрумна. Може би беше просто някакъв ритуал на Клейва, в значението на който не можеше да проникне. Когато тя посегна към последната кама, Тахариал, дланите му се изпотиха там, където се бяха протъркали една в друга.

Инквизиторката се изправи, видимо доволна от себе си.

— Ето.

— Ето какво? — настоя да узнае Джейс, но тя вдигна ръка.

— Не бързай, Джонатан. Липсва още една малка подробност. — Тя се приближи към южната кама и коленичи пред нея. С бързо движение извади едно стили и начерта тъмна руна на пода точно пред ножа. Когато се изправи на крака, из стаята се понесе висок пронизителен звън, нежният звук от удар на камбана. Светлината, излъчвана от четирите ангелски ками, бе така заслепяваща, че Джейс извърна лице и притвори очи. Когато миг след това се обърна, видя, че стои в клетка, чиито стени сякаш бяха изтъкани от снопове светлина. Те не стояха на едно място, а се движеха, подобно на завеси от светещ дъжд.

Сега, зад блестящата стена, инквизиторката се виждаше като замъглена фигура. Когато Джейс й извика, дори гласът му звучеше треперливо и кухо, сякаш от нея го делеше вода.

— Какво е това? Какво направихте?

Тя се засмя.

Джейс гневно пристъпи напред, после още по-напред, и още, рамото му се удари в блестящата стена. Сякаш се бе докоснал до електрическа ограда, шокът, който премина през него, беше като удар, който подкоси краката му. Той се строполи на пода, без да може да използва ръцете си, за да запази равновесие.

Инквизиторката отново се засмя.

— Ако се опитваш да минеш през стената, ще си докараш повече неприятности от просто един електрически удар. Клейвът нарича това специално наказание конфигурация Малачи. Тези стени не могат да бъдат разрушени, докато серафимските ками стоят там, където са забити. На твое място не бих се опитвала — добави тя, когато Джейс, коленичил, посегна към камата, която беше най-близо до него. — Ако докоснеш камите, ще умреш.

— Но вие можете да ги докосвате — каза той, без да може да скрие ненавистта в гласа си.