Касандра Клеър - Град от пепел

Направо може да ти докара морска болест, помисли си Джейс.

— В името на ангела, какво е това? — Алек посегна да докосне стената.

— Недей. — Джейс посегна да го върне, но бързо отдръпна ръката си, преди да е докоснал стената. — Ще ти причини токов удар, може и да те убие, ако се опиташ да минеш през нея.

Алек отдръпна ръката си, като леко подсвирна.

— Бива си я инквизиторката.

— Е, как иначе. Та аз съм опасен престъпник. Нима не си чул? — Джейс долови горчивина в собствения си глас, видя как Алек трепна и изпита злорадо удоволствие от това.

— Всъщност тя не те нарече точно престъпник…

— Не, аз съм просто едно лошо момче. Върша разни пакости. Тормозя котките. Правя неприлични жестове на монахините.

— Не се шегувай. Работата е сериозна. — Очите на Алек бяха мрачни. — Защо, по дяволите, отиде да се видиш с Валънтайн? Сериозно те питам, какво си беше въобразил?

На Джейс му хрумнаха един куп хапливи забележки, но нямаше желание да каже нито една. Беше твърде уморен.

— Въобразих си, че ми е баща.

Алек изглеждаше така, сякаш броеше наум до десет, за да си възвърне самообладанието.

— Джейс…

— Ами ако беше твоят баща? Какво би направил ти?

— Моят баща? Моят баща никога не би направил нещата, които Валънтайн…

Джейс рязко вдигна глава.

— Твоят баща е правил онези неща ! Бил е в Кръга редом с моя баща! Както и майка ти! Нашите родители са от един дол дренки. Единствената разлика е, че твоите са били заловени и наказани, а моите — не са!

Лицето на Алек се изопна. Но каза само:

— Единствената разлика?

Джейс сведе поглед към ръцете си. Горящите гривни не биваше да стоят толкова дълго на ръцете му. По кожата отдолу се бяха образували кръвоизливи.

— Само казвам — рече Алек, — че не разбирам как можеш да искаш да го видиш, и то не заради нещата, които е направил като цяло, а за това, което е причинил на теб .

Джейс нищо не отвърна.

— През всичките тези години — каза Алек. — Да те остави да си мислиш, че е мъртъв. Ти може и да не си спомняш какво е било, когато си бил на десет години, но аз си спомням. Не може човек, който те обича, да ти причини такова нещо.

По ръцете на Джейс се плъзнаха тънки вадички кръв, подобно на червена разплетена прежда.

— Валънтайн ми каза — рече спокойно той, — че ако го подкрепя срещу Клейва… той ме увери, че ако го направя, няма да нарани хората, на които държа. Нито теб, нито Изабел, нито Макс. Нито Клеъри. Нито родителите ти. Той каза…

— Нямало да нарани никого? — повтори подигравателно Алек. — Имаш предвид, че той лично няма да нарани никого. Наистина много успокояващо.

— Видях на какво е способен, Алек. Може да призове всякакви демонични сили. Ако събере демонична армия срещу Клейва, ще настъпи война. А при война хората биват наранявани. На война се умира. — Той въздъхна. — Ако имаш възможност да спасиш онези, които обичаш…

— Но що за възможност е това? Нима може да се вярва на казаното от Валънтайн?

— Щом се е заклел в ангела, значи ще го изпълни. Познавам го.

— Ако го подкрепиш срещу Клейва.

Джейс кимна.

— Трябва да е бил бесен, когато си казал не — отбеляза Алек.

Джейс откъсна поглед от кървящите си китки и погледна втренчено нагоре.

— Какво?

— Казах…

— Чух какво каза. Как реши, че съм казал не?

— Ами логично е. Или не си?

Джейс бавно закима с глава.

— Познавам те — рече Алек с подчертана твърдост и се изправи. — Казал си на инквизиторката за Валънтайн и неговите планове, нали? Но не е обърнала внимание на думите ти?

— Не бих казал, че не прояви никакъв интерес. По-скоро, че не ми повярва. Има свой собствен план как да притисне Валънтайн. Само дето планът й не струва.

Алек кимна.

— После ще ми разкажеш подробно. Най-напред трябва да видим как да те измъкнем оттук.

— Какво? — От изумление на Джейс леко му се зави свят. — Мислех, че точно ти си привърженик на идеята да отида в затвора, директно, без обиколни маршрути. — „Законът си е закон, Изабел.“ За какво беше всичко това?

Алек изглеждаше смаян.

— Не може наистина да си си помислил, че говорех сериозно. Просто исках да спечеля доверието на инквизиторката, за да не ме държи под око през цялото време, както прави с Изи и Макс. Тя знае, че те са на твоя страна.

— А ти? Ти на моя страна ли си? — Джейс долови суровостта на въпроса си и със смазващо нетърпение зачака отговора.

— Аз съм с теб при всички положения — каза Алек. — Как може изобщо да ме питаш? Може и да уважавам Закона, но това, което ти причинява инквизиторката, няма нищо общо с него. Не знам какво точно става, но омразата, която тя изпитва към теб, е лична. И няма нищо общо с Клейва.