Касандра Клеър - Град от пепел

Магнус стреснато вдигна глава. Джейс ужасно пребледня, но не показа никаква друга емоция. А Алек… Алек премести втренчения си поглед от сестра си към майка си, после към баща си и накрая към Магнус, ясните му, светлосини очи потъмняха от твърда решителност. Той пристъпи крачка напред, като застана между родителите си и останалите в стаята.

Мерис, при вида на най-големия си син в средата на всекидневната на Люк, бавно произнесе:

— Алек, какво за Бога правиш тук? Мисля, че се разбрахме относно…

— Майко — прекъсна я Алек, при което гласът му беше твърд, неумолим, но без да бъде груб. — Татко. Има нещо, което трябва да ви кажа. — Той им се усмихна. — Срещам се с някого.

Робърт Лайтууд изгледа сина си с известно раздразнение.

— Алек — рече той, — не мисля, че моментът е подходящ.

— Напротив. Важно е. Вижте, аз не просто се срещам с някого. — Думите сякаш се изливаха като порой от Алек, докато родителите му го гледаха объркано. Изабел и Магнус го зяпаха втренчено с почти едно и също изражение на изненада. — Срещам се с долноземец. По-точно, срещам се с един маг…

Бърз като светкавица, Магнус махна с пръсти към Алек. Въздухът около Алек затрептя — очите му се завъртяха — и той тупна на пода като покосено дърво.

— Алек! — Мерис закри устата си с ръка. Изабел, която стоеше най-близо до брат си, веднага клекна до него. Но Алек вече се беше размърдал, клепачите му трепнаха и се отвориха.

— Ка… какво… защо съм на пода?

— Добър въпрос. — Изабел гледаше намръщено към брат си. — Какво беше това?

— Какво беше кое? — Алек се надигна и седна, като се държеше за главата. По лицето му премина тревога. — Чакай… казах ли нещо? Искам да кажа, преди да припадна.

Джейс изсумтя.

— Нали се чудехме дали онова нещо, което нарисува Клеъри действа? — попита той. — Е, очевидно действа.

Алек беше ужасен.

— Какво казах?

— Каза, че се срещаш с някого — рече баща му. — Макар да не ни обясни защо това е важно.

— Няма значение — каза Алек. — Искам да кажа, с никого не се срещам. Освен това не е важно. По-точно, нямаше да е важно, ако се срещах с някого, но всъщност не се срещам с никого.

Магнус го гледаше така, както се гледа пълен идиот.

— Алек не е на себе си — каза той. — Страничен ефект от демоничната отрова. Много неприятно, но скоро ще се оправи.

— Демонична отрова ли? — Гласът на Мерис се изтъни до фалцет. — Никой не е докладвал в Института за атака от демони. Какво става тук, Лушън? Това е домът ти, нали? Знаеш прекрасно, че ако е имало нападение на демони, трябва да докладваш за него…

— Люк също беше нападнат — каза Клеъри. — Беше изпаднал в безсъзнание.

— Колко удобно. Единият в безсъзнание, другият очевидно не на себе си — каза инквизиторката. Острият й като нож глас разряза стаята и накара всички да притихнат. — Прекрасно знаеш, долноземецо, че Джонатан Моргенстърн не е просто твой гост. Идеята беше той да е затворник под наблюдението на магьосник.

— Вие пък прекрасно знаете, че си имам име — каза Магнус. — Не че това — добави той, като се сети, че е прекъснал инквизиторката — има някакво значение, разбира се. Всъщност забравете.

— Знам името ти, Магнус Бейн — рече инквизиторката. — Това не е първият ти провал; няма да получиш повече шансове.

— Какъв провал? — наежи се Магнус. — Че съм довел момчето тук? В договора, който подписах, никъде не се казва, че не мога да го взимам със себе си, когато ходя някъде.

— Не това е провалът ти — каза инквизиторката. — А че си го пуснал снощи да се види с баща си, в това е провалът ти.

Настъпи тягостна тишина. Алек бавно се изправи, очите му търсеха тези на Джейс, ала той не гледаше към него. Лицето му беше непроницаемо.

— Това е смешно — рече Люк. Клеъри рядко го беше виждала толкова ядосан. — Джейс дори не знае къде е Валънтайн. Престанете да го тормозите.

— Това ми е работата, долноземецо — каза инквизиторката. — Да тормозя някого. — Тя се обърна към Джейс. — А сега ми кажи истината, момче, и всичко ще бъде много по-лесно.

Джейс вдигна брадичка.

— Къде съм бил, си е моя работа.

— Ако си невинен, защо просто не кажеш истината? Кажи ни къде беше снощи. Кажи ни за малката увеселителна лодка на Валънтайн.

Клеъри го погледна втренчено. Отидох да се поразходя , беше казал той. Но това нищо не означаваше. Може би наистина бе излязъл да се поразходи. Но сърцето и стомахът й се свиха. Знаеш ли кое е най-лошото, което може да се случи? , беше казал Саймън. Да изгубиш доверието си в човека, когото обичаш повече от всичко на света.