Касандра Клеър - Град от пепел

— Мисля, че аз бях причината — каза Клеъри. — Като че ли се уплаши от мен.

Магнус примигна.

— Аз не казах ли, че…

— Не твърдя, че се е уплашил от мен, защото съм страшна — каза Клеъри. — Само уточнявам, че се уплаши. — Тя вдигна ръка и я обърна така, че да могат да видят знака от вътрешната страна на ръката й.

Настъпи внезапна тишина. Джейс я гледаше вцепенен, после отмести поглед, Алек примигна, а Люк беше смаян.

— Никога досега не съм виждал този знак — каза най-после той. — А някой от вас?

— Не — рече Магнус. — Но не ми харесва.

— Не знам какво е това или какво означава — каза Клеъри, като свали ръката си. — Но в Сивата книга го няма.

— В Сивата книга има всички руни — каза категорично Джейс.

— Не и тази — отвърна Клеъри. — Тази я сънувах.

— Сънува я? — кипна Джейс, сякаш му беше нанесла лична обида. — Какви са тези игрички, Клеъри?

— Никакви игрички не са. Не помниш ли как, когато бяхме в двореца на феите… — Джейс изглеждаше така, сякаш го беше ударила. Клеъри продължи, като бързаше, за да не му остави възможност да я прекъсне: — … кралицата на феите ни каза, че сме експерименти? Че Валънтайн е направил… нещо с нас, за да бъдем различни, специални? Кралицата каза, че моята дарба са думите, които не могат да бъдат изречени, а на теб ти е отредена дарбата на самия ангел.

— Това е измишльотина.

— Феите не лъжат, Джейс. Думи, които не могат да бъдат изречени… имала е предвид руни. Всяка има различно значение, но те трябва да бъдат нарисувани, а не изговорени на глас. — Тя продължи, без да обръща внимание на недоверчивия му поглед. — Помниш ли, когато ме попита как съм отключила килията ти в Града на тишината? Аз ти казах, че просто съм използвала най-обикновена отваряща руна…

— Само това ли направи? — Алек беше смаян. — Аз влязох малко след теб, а ми се стори, че някой е изкъртил вратата от пантите.

— При това, моята руна отключи не само вратата — каза Клеъри, — тя отключи и всичко в килията. Строши и оковите на Джейс. — Тя си пое въздух. — Мисля, че според кралицата аз мога да чертая много по-мощни руни от обичайните. А вероятно и да създавам нови.

Джейс поклати глава.

— Никой не може да създава нови руни…

— Очевидно тя може, Джейс — каза замислено Алек. — Наистина досега никой от нас не е виждал знак като този на ръката й.

— Алек е прав — рече Люк. — Клеъри, защо не отидеш да донесеш скицника си?

Тя го погледна с известна изненада. Сиво-сините му очи бяха уморени, леко хлътнали, но у тях се долавяше същата твърдост, която имаха, когато беше на шест години и той я уверяваше, че ако се качи на катерушката на детската площадка, той ще стои отдолу, за да я хване, в случай че падне. И наистина винаги го правеше.

— Добре — каза тя. — Ей сега се връщам.

За да отиде до гостната, Клеъри трябваше да мине през кухнята, където намери Мая, седнала на един стол, придърпан до барплота, и гледаща унило.

— Клеъри — каза тя, като скочи от стола. — Може ли за момент да поговоря с теб?

— Само да отида до стаята си да взема нещо…

— Виж, съжалявам за случилото се със Саймън. Не бях на себе си.

— О, нима? А какво ще кажеш за твърдението ти, че на всички върколаци им е заложено да мразят вампирите?

Мая въздъхна дълбоко.

— Ами ние… е, предполагам, че не е нужно да задълбочаваме този въпрос.

— Недей да обясняваш на мен, обясни го на Саймън.

Мая отново се изчерви, бузите й станаха тъмночервени.

— Не вярвам той да иска да говори с мен.

— Може пък и да склони. Той не е злопаметен.

Мая я изгледа по-внимателно.

— Не че ми влиза в работата, но вие двамата гаджета ли сте?

Клеъри усети, че самата тя започва да се изчервява и беше благодарна на луничките си, които поне донякъде прикриваха това.

— Защо искаш да знаеш?

Мая сви рамене.

— Когато за първи път го срещнах, той говореше за теб като за своя най-добра приятелка, но когато се видяхме за втори път, той те нарече свое гадже. Запитах се дали не е нещо временно.

— Горе-долу. Ние сме най-вече приятели. Това е дълга история.

— Ясно. — Руменината на Мая беше изчезнала и по лицето й отново се изписа самодоволната усмивка на закоравяло момиче. — Е, ти просто си щастливка. Макар че той сега е вампир. Но пък ти като ловец на сенки сигурно си се нагледала на какво ли не, така че мога да се обзаложа, че това не те тревожи.

— Тревожи ме — каза Клеъри по-остро, отколкото възнамеряваше. — Аз не съм Джейс.

Усмивката й стана по-широка.