Касандра Клеър - Град от пепел

— Никой не е като него. И имам чувството, че той го знае.

— Какво трябва да значи това?

— О, ти знаеш. Джейс ми напомня за едно бивше гадже. Някои момчета така те гледат, сякаш искат секс. Джейс те гледа така, сякаш вече сте правили секс, който е бил страхотен, но сега сте само приятели… макар ти самият очевидно да искаш повече. Такава ситуация влудява момичетата. Знаеш за какво говоря, нали?

Да , помисли си Клеъри.

— Не — рече тя.

— Предполагам, че не разбираш, защото си му сестра. Но те уверявам, че е така.

— Трябва да тръгвам. — Клеъри почти беше излязла от кухнята, когато се сети за нещо и се обърна. — Какво стана с него?

Мая замига объркано.

— Какво да е станало с кого?

— С бившето ти гадже. Онова, за което ти напомнял Джейс.

— А, той ли… — каза Мая. — Той беше този, който ме превърна във върколак.

— Можем да започваме — каза Клеъри, като се върна във всекидневната със скицника в едната ръка и кутията с цветни моливи — в другата. Издърпа един стол от рядко използваната маса в трапезарията — Люк винаги се хранеше в кухнята или в кабинета си, така че масата беше зарита с листове хартия и стари бележки — и седна, като постави скицника пред себе си. Чувстваше се така, сякаш щяха да я изпитват в художествената гимназия. Нарисувай тази ябълка. — Какво искате да направя?

— Ти как мислиш? — Джейс продължаваше да седи на пейката до пианото с приведени напред рамене. Имаше вид на човек, който цяла нощ не е спал. Алек се бе облегнал на пианото зад него, вероятно за да стои колкото се може по-далеч от Магнус.

— Джейс, престани. — Люк седеше изпънат, но това, изглежда, му костваше доста усилия. — Нали каза, че можеш да чертаеш нови руни, Клеъри?

— Казах, че предполагам.

— Добре, бих искал да пробваш.

— Сега ли?

Люк леко се усмихна.

— Да, освен ако не си го планирала за някой друг път.

Клеъри отгърна скицника на празна страница и заби поглед в нея. Никога досега не бе забелязвала колко празен може да е един лист. Усети как всички в стаята притихнаха, всички гледаха нея: Магнус с обичайното си любопитство; Алек бе твърде погълнат от собствените си проблеми, за да се интересува толкова от нея; Люк — изпълнен с надежда; и Джейс — със студено, плашещо безразличие. Тя си спомни как й бе казал, че би предпочел да я мрази, и се запита дали този ден вече не беше настъпил.

Тя захвърли молива си.

— Не мога да го направя просто ей така. Без каквато и да е идея.

— Каква идея? — рече Люк.

— Ами че аз дори не знам кои руни вече съществуват. Трябва ми някакво значение, някаква дума, за да начертая съответната руна.

— И за нас е доста трудно да си спомним всяка руна… — започна Алек, но за изненада на Клеъри Джейс го прекъсна.

— Какво ще кажеш за безстрашие? — рече тихо той.

— Безстрашие? — повтори като ехо тя.

— Има руни за смелост — каза Джейс. — Но никога нищо не е могло да пропъди страха. И ако ти, както казваш, можеш да създаваш нови руни… — Той се огледа наоколо и видя изненадата, изписана по лицата на Алек и Люк. — Е, просто се сетих, че няма руна против страх, това е. Пък и изглежда безобидна.

Клеъри погледна към Люк, който сви рамене.

— Давай — каза той.

Клеъри взе един тъмен сив молив от кутията и опря върха му върху листа. Мислеше за фигурите, линиите, кръговете; мислеше за знаците в Сивата книга, древни и перфектни, въплъщение на език, твърде съвършени за хората. В главата й се обади тих глас: Коя си ти, за да мислиш, че можеш да говориш езика на рая?

Моливът се задвижи. На нея дори й се струваше, че не го движи тя, а той сам начерта по листа една самотна линия. Сърцето й сякаш подскочи. Мислеше за майка си, как седи замечтано пред своите платна и рисува собствената си представа за света с мастило и маслени бои. Мислеше си: „Коя съм аз? Аз съм дъщерята на Джослин Фрей.“ Моливът отново се задвижи и този път дъхът й спря; тя се усети, че произнася шепнешком думата: „Безстрашие, безстрашие.“ Моливът отново се изправи и сега вече го водеше повече тя, отколкото той нея. Когато приключи, остави молива и за миг се втренчи смаяно в нарисуваното.

Сложната руна за безстрашие представляваше матрица от силно преплетени линии: плътна, аеродинамична руна, подобна на орел. Тя откъсна листа и го вдигна, за да могат и другите да го видят.

— Ето — каза тя и бе възнаградена от слисаното изражение на Люк — е, значи все пак не й беше вярвал, както и от леко ококорените очи на Джейс.

— Невероятно — каза Алек.