Касандра Клеър - Град от пепел

— Защо на вас, момичетата, къпането ви отнема толкова време? — попита раздразнено той. — Независимо дали сте смъртни, ловци на сенки или магьосници, всички сте едни и същи. Докато чакам тук, ще остарея.

Клеъри му направи път да мине.

— Всъщност на колко си години? — полюбопитства тя.

Магнус й намигна.

— Живял съм по времето, когато Мъртво море беше само едно езеро.

Клеъри завъртя очи.

Магнус й направи отпъждащ жест с ръка.

— А сега разкарай оттук малкия си задник. Спешно трябва да ползвам банята, косата ми е истинска катастрофа.

— Гледай да не изразходиш всичкия ми душ-гел, никак не е евтин — подвикна му Клеъри и се отправи към кухнята, където след кратко суетене намери кафе и филтри, и зареди кафе-машината. Познатото клокочене и миризмата на процеждащото се през филтъра кафе пропъдиха чувството й на безпокойство. Докато има кафе на този свят, нещата все някак ще се наредят, нали така?

Върна се отново в спалнята, за да се облече. Десет минути по-късно, с джинси и пуловер на сини и зелени райета, вече беше във всекидневната и се опитваше да събуди Люк. Той изстена и се надигна леко, косата му беше разрошена, а лицето — още сънено.

— Как си? — попита Клеъри, като му подаде една нащърбена чаша, пълна с горещо кафе.

— Вече по-добре. — Люк погледна разкъсаната си риза, раздърпаните краища бяха изцапани с кръв. — Къде е Мая?

— Спи в твоята стая, не помниш ли? Ти каза, че може да остане там. — Клеъри седна на страничната облегалка на дивана.

Люк потърка очите си, под които се бяха образували дълбоки сенки.

— Не помня много от изминалата нощ — призна той. — Само си спомням, че излязох до пикапа и оттам нататък — нищо.

— Навън имаше още демони. Те, те нападнаха. Ние с Джейс им видяхме сметката.

— Още древак демони?

— Не. — Клеъри говореше с отвращение. — Джейс ги нарече раум демони.

— Демони раум? — Люк се изпъна. — Това не е шега работа. Древак демоните са опасни, но раум демоните…

— Всичко е наред — каза Клеъри. — Обезвредихме ги.

— Вие ли ги обезвредихте? Или Джейс? Клеъри, не желая ти…

— Не е каквото си мислиш. — Тя поклати глава. — Излязохме навън…

— Магнус не беше ли тук? Защо не е отишъл с вас? — прекъсна я Люк, видимо разстроен.

— Защото бях зает да лекувам Мая — каза Магнус, който влизаше във всекидневната и силно миришеше на грейпфрут. Косата му беше увита в кърпа, а той бе облечен в лъскав син анцуг със сребристи ленти отстрани. — Ама че признателност!

— Аз съм признателен. — Люк изглеждаше, сякаш хем се ядосва, хем едва се удържа да не прихне. — Но ако се беше случило нещо с Клеъри…

— Мая щеше да умре, ако бях отишъл с тях — каза Магнус, като се отпусна в един фотьойл. — Двамата с Джейс са се справили чудесно с демоните и сами, нали така? — Той се обърна към Клеъри.

Тя се смути.

— Виж, беше само…

— Само какво? — Беше Мая, все още облечена с дрехите от изминалата нощ, с метната върху тениската й голяма фланела на Люк. Тя прекоси мълчаливо стаята и седна предпазливо на фотьойла. — На кафе ли ми мирише? — попита с надежда, като бърчеше носа си.

Ама наистина, помисли си Клеъри, никак не беше честно една върколачка да е толкова стройна и хубава. По й прилягаше да е някоя едра и космата, дори и с косми, подаващи се от ушите. Ей това , добави наум Клеъри, обяснява защо нямам приятелки и прекарвам цялото си време със Саймън. Трябва да се взема в ръце. Тя се изправи на крака.

— Искаш ли да ти донеса?

— Разбира се. — Мая кимна. — С мляко и захар! — извика тя, докато Клеъри излизаше от стаята, но когато се върна от кухнята с чаша димящо кафе в ръка, момичето-върколак беше намръщено. — Не си спомням какво точно се случи през изминалата нощ — каза тя, — но беше нещо, свързано със Саймън, нещо, което ме разтревожи…

— Ами ти се опита да го убиеш — рече Клеъри, като отново седна на страничната облегалка на дивана. — Сигурно заради това.

Мая пребледня и заби поглед в кафето си.

— Бях забравила. Сега той е вампир. — Тя вдигна поглед към Клеъри. — Не съм искала да го нараня. Аз просто бях…

— Слушам те? — Клеъри повдигна вежди. — Просто беше какво?

Лицето на Мая постепенно стана тъмночервено. Тя остави чашата си на близката масичка.

— Искаш ли да си полегнеш? — предложи й Магнус. — Открих, че това помага, когато внезапно осъзнаеш ужаса на станалото.

Изведнъж очите на Мая се напълниха със сълзи. Клеъри погледна ужасено Магнус, но видя, че той бе не по-малко притеснен — после погледна Люк.