Касандра Клеър - Град от пепел

— Направи нещо — изсъска му тя под носа си. Магнус може и да беше магьосник, който умее да лекува опасни рани само с блясъка на син огън, ала Люк беше ненадминат в справянето с ревящи тийнейджърки.

Люк започна да изритва одеялото си, готвейки се да стане, но преди да се изправи на крака, външната врата се отвори рязко и влезе Джейс, последван от Алек, който носеше бяла кутия. Магнус веднага свали кърпата от главата си и я пусна зад фотьойла. Без гела и брилянтина косата му беше тъмна и права, стигаща почти до раменете.

Както винаги, очите на Клеъри мигом се стрелнаха към Джейс. Не можеше да си наложи да не го прави, но пък и едва ли някой беше забелязал. Джейс изглеждаше нервен и напрегнат, но в същото време уморен, със сиви сенки около очите. Погледът му се плъзна безучастно по нея и се спря върху Мая, която продължаваше да плаче безмълвно и сякаш не ги беше чула да влизат.

— Виждам, че всички сте в добро настроение — отбеляза той. — Явно духът е на нужното ниво, а?

Мая избърса очите си.

— По дяволите — промърмори тя. — Мразя да плача пред ловци на сенки.

— Тогава върви да плачеш в другата стая — каза Джейс, в гласа му нямаше и капка топлота. — Определено нямаме нужда от цивренето ти, докато си говорим.

— Джейс — започна предупредително Люк, но Мая беше вече станала и излизаше от стаята през вратата на кухнята.

Клеъри се обърна към Джейс.

— Докато си говорим? Та ние изобщо не си говорехме.

— Но ще си говорим — каза Джейс, като се просна на пейката пред пианото и протегна дългите си крака. — Като за начало Магнус ще иска да ми се развика, нали Магнус?

— Да — каза Магнус, докато откъсваше очи от Алек, достатъчно бавно, за да успее да се намръщи. — Къде, по дяволите, беше? Мисля, че с теб се бяхме разбрали да не излизаш.

— А аз си мислех, че няма право на избор — каза Клеъри. — Не трябва ли да бъде там, където си и ти? Сещаш се, заради магията.

— По принцип, да — каза сърдито Магнус, — но снощи, след всичко, което направих, моята магия се… изчерпа.

— Изчерпа?

— Да. — Магнус изглеждаше по-ядосан от всякога. — Дори висшият магьосник на Бруклин няма неизчерпаеми ресурси. Аз съм най-обикновен човек. Е — поправи се той, — не чак толкова обикновен.

— Но сигурно си знаел, че ресурсите ти са изчерпани — каза Люк, без да бъде нелюбезен, — нали?

— Да, и накарах това копеле да се закълне, че няма да излиза оттук. — Магнус гледаше гневно Джейс. — Сега вече ми е ясно колко държат на думата си вашите прехвалени ловци на сенки.

— Явно не знаеш как да ме накараш да се закълна наистина — каза невъзмутимо Джейс. — Ние признаваме само клетвата в ангела.

— Така е — рече Алек. Това беше първото нещо, което каза, откакто бяха влезли в къщата.

— Разбира се, че е така. — Джейс вдигна чашата с недокоснато кафе на Мая и отпи от него. Направи гримаса. — Със захар ли е?

— И все пак, къде беше цяла нощ? — попита Магнус, вече раздразнено. — С Алек ли?

— Не можах да заспя и излязох да се поразходя — отвърна Джейс. — Връщам се на сутринта и едва не се сблъсках с това тъжно копеле на верандата. — Той посочи Алек.

Магнус се оживи.

— Тук ли беше през цялата нощ? — попита той Алек.

— Не — рече Алек. — Ходих си у нас и после пак се върнах. Не виждате ли, че съм се преоблякъл?

Всички го погледнаха. Алек бе облечен с тъмен пуловер и джинси, точно както и предишния ден. Клеъри реши просто да му повярва.

— Какво има в кутията? — попита тя.

— А, да. — Алек погледна към кутията така, сякаш беше забравил за нея. — Ами, донати. — Той я отвори и я постави на холната масичка. — Иска ли някой?

Оказа се, че всички искат. Джейс взе дори два. След като си изяде доната с пълнеж от ванилов крем и шоколадова глазура, Люк значително се ободри, доизрита одеялото си и седна облегнат на дивана.

— Има едно нещо, което не разбирам — каза той.

— Само едно? Значи в сравнение с нас си доста информиран — рече Джейс.

— Когато не се прибрах, вие двамата сте излезли да ме търсите — каза Люк, поглеждайки ту Клеъри, ту Джейс.

— Тримата — рече Клеъри. — Саймън също беше с нас.

Люк имаше измъчен вид.

— Добре. Тримата. Имало е два демона, а Клеъри каза, че не сте убили нито един от тях. Какво стана тогава?

— Аз щях да убия моя, но той избяга — каза Джейс. — Пък и…

— Но защо му е да го прави? — поинтересува се Алек. — Те са били двама, вие — трима… да не би да се е уплашил от численото ви превъзходство?

— Без да се обиждате, но мисля, че единственият сред вас, който внушава респект, е Джейс — каза Магнус. — Един необучен ловец на сенки и един уплашен вампир…