Касандра Клеър - Град от пепел

След като Джейс не каза нищо, Робърт Лайтууд се обади със своя дълбок басов глас:

— Имоджин? Да не искаш да кажеш, че Валънтайн…

— … се намира на кораб насред Ийст Ривър? — каза инквизиторката. — Точно така.

— Ето защо не съм могъл да го намеря — рече Магнус сякаш на себе си. — Цялата тази вода е прекъснала магията ми.

— Какво е правил Валънтайн насред реката? — попита смаяно Люк.

— Питай Джонатан — каза инквизиторката. — Наел си е мотор от предводителя на вампирския клан на града и е отлетял с него към кораба. Не е ли така, Джонатан?

Джейс нищо не каза. Лицето му бе непроницаемо. На инквизиторката обаче сякаш не й достигаше напрежението в стаята, което лакомо поглъщаше.

— Бръкни в джоба на якето си — каза тя. — Извади предмета, който взе миналата нощ от Института.

Джейс бавно изпълни желанието й. Когато извади ръката от джоба си, Клеъри видя, че държи някакъв блестящ синьо-сив предмет. Огледалното парче от Портала.

— Дай ми го. — Инквизиторката го дръпна от ръката му. Той се намръщи; ръбът на стъклото го беше порязал и от дланта му бликна кръв. Мерис тихо извика, но не помръдна. — Знам, че си се върнал в Института за това — каза инквизиторката, вече по-ведро. — Подозирах, че твоята сантименталност няма да ти позволи да го оставиш.

— Какво е това? — попита изумено Робърт Лайтууд.

— Парче от Портал под формата на огледало — отвърна инквизиторката. — Когато Порталът е бил строшен, се е запазила картина от последната дестинация. — Тя повъртя парчето стъкло в дългите си, подобни на паяк пръсти. — В случая, вилата на Уейланд.

Джейс проследи с очи движението на огледалото. Това парченце се стори на Клеъри като отчупено късче синьо небе. Запита се дали в Идрис изобщо някога е валяло.

С внезапно, злобно движение, което не съответстваше на спокойния й тон, инквизиторката захвърли огледалното парче на земята. То мигом се пръсна на миниатюрни парченца. Клеъри чу как Джейс шумно си пое въздух, без обаче да помръдне.

Инквизиторката извади чифт сиви ръкавици и коленичи сред отломъците от огледалото, като ги хващаше едно по едно, докато накрая намери това, което търсеше — тънък лист хартия. Тя се изправи и го вдигна високо, за да могат всички в стаята да видят плътно изписаната с черно мастило руна.

— Начертах върху тази хартия проследяваща руна и я пъхнах между огледалната повърхност и гърба на огледалото. После върнах парчето в стаята на момчето. Не се упреквай, задето не си я забелязал — каза тя на Джейс. — И по-стари и мъдри глави са били надхитрявани от Клейва.

— Вие сте ме шпионирали — процеди Джейс, чийто глас трепереше от гняв. — Това ли прави Клейвът, нахлува в личното пространство на своите ловци на сенки…

— Внимавай как разговаряш с мен. Не си единственият, който е нарушил Закона. — Леденият поглед на инквизиторката се плъзна из стаята към Изабел и Алек. — Направиха го и твоите приятели, като те изведоха от Града на тишината и те освободиха от домашния арест при магьосника.

— Джейс не е наш приятел — рече Изабел. — Той е наш брат.

— Подбирай приказките си, Изабел Лайтууд — каза инквизиторката. — Можеш да бъдеш сметната за съучастник.

— Съучастник? — За най-голяма изненада на всички, проговорилият беше Робърт Лайтууд. — Момичето просто се опитва да предпази семейството ни от разруха. За Бога, Имоджин, та те са само деца…

— Деца ли? — Инквизиторката насочи ледения си поглед към Робърт. — Колкото сте били деца и вие, когато Кръгът се опълчи на Клейва, нали? Колкото и синът ми е бил дете, когато… — не довърши тя и сякаш й струваше огромно усилие да си възвърне самообладанието.

— Значи, всичко е заради Стивън — каза Люк с нотка на състрадание в гласа. — Имоджин…

Инквизиторката изкриви лице.

— Стивън няма нищо общо! Става въпрос за Закона !

Тънките пръсти на Мерис трепнаха, когато притисна ръцете си една в друга.

— Ами Джейс — каза тя. — Какво ще стане с него?

— Утре ще се върне с мен в Идрис — каза инквизиторката. — Изгубихте правото си да разберете нещо повече от това.

— Как така ще го заведете на онова място? — недоумяваше Клеъри. — Кога ще се върне отново?

— Клеъри, недей — рече Джейс. Той искаше да й попречи да говори, но тя продължи.

— Проблемът тук не е Джейс! Проблемът е Валънтайн!

— Стига, Клеъри! — изкрещя й Джейс. — За твое собствено добро, престани!

Несъзнателно Клеъри се сви — никога преди не й беше крещял така, дори и когато го беше замъкнала в стаята на майка им в болницата. Тя видя израза на лицето му, когато бе забелязал уплахата й и й се прииска да може да върне времето назад.