Касандра Клеър - Град от пепел

Но Джейс беше по-бърз. Чу се противен звук от срязване , когато Израфил отсече китката на демона и пипалото хвръкна във въздуха. То се приземи току до краката на Клеъри все още мърдащо. Беше сиво-бяло, от него излизаха кървавочервени израстъци. Във всеки израстък имаше грозд от тънки, остри като игли зъби.

Саймън се задави от отвращение, а Клеъри беше на път да се присъедини. Тя ритна пулсиращите пипала и те се претърколиха в калната трева. Когато вдигна поглед, видя, че Джейс се беше вкопчил в ранения демон и двамата се търкаляха по камъните към реката. Блясъкът на серафимската кама на Джейс хвърляше красиви полукръгове над водата, докато той се премяташе и извиваше, като се пазеше от останалите пипала на чудовището и особено от черната кръв, бликаща от отрязаната му китка. Клеъри се поколеба — да отиде при Люк или да се спусне да помогне на Джейс? — и както се колебаеше, чу как Саймън извика:

— Клеъри, внимавай! — Тя се обърна и видя как другият демон се носи към нея.

Нямаше време да извади серафимската кама от колана си, нито пък да си спомни и извика името й. Тя протегна ръце, а демонът връхлетя върху нея и я повали на земята. Тя се строполи с писък, като удари болезнено рамото си о неравната земя. Ловките пипала се впиха в кожата й. Едното се уви около ръката й и я стисна болезнено, другото я сграбчи за гърлото.

Тя посегна панически към врата си и се опита да отскубне този подобен на въже, гъвкав крайник от гърлото си. Вече усещаше болка в дробовете си. Започна да рита и да се извива…

И внезапно натискът изчезна, съществото го нямаше. Тя си пое малко въздух и се изправи на колене. Демонът се беше навел и я гледаше с черните си очи без зеници.

Да не би да се готвеше да й се нахвърли отново? Тя сграбчи камата си и произнесе:

— Накир — и от пръстите й се разля сноп светлина. Никога преди не бе държала ангелска кама. Дръжката му трепереше и вибрираше в ръката й; имаше чувството, че е жива. — НАКИР! — извика отново тя, като се изправи на крака, протегна камата, насочвайки я към раум демона.

За нейна изненада демонът заотстъпва назад като размахваше пипалата си, сякаш едва ли не — което не беше възможно — се страхува от нея. Видя как Саймън тича към нея, хванал в ръце нещо дълго, подобно на стоманена тръба, зад него Джейс се изправяше на колене. Тя не виждаше демона, с когото той се беше борил, сигурно го бе убил. Другият демон пък стоеше с отворена уста и издаваше жални, плачливи звуци, подобни на бухане на огромен бухал. Внезапно той се обърна, като размахваше пипалата си, спусна се към брега и скочи в реката. Фонтан от черна вода плисна нагоре, след което демонът изчезна, изгуби се под повърхността на реката, без дори да остави след себе си водни мехури, които показваха мястото на потъването.

Джейс застана до нея точно когато съществото изчезна. Той беше притеснен, задъхан, целият изпоцапан с черната кръв на демона.

— Какво… се случи? — попита той, докато си поемаше въздух.

— Не знам — недоумяваше Клеъри. — То идваше към мен… опитах се да го отблъсна, но то беше много пъргаво… и после просто избяга . Сякаш видя нещо, от което се уплаши.

— Добре ли си? — Беше Саймън, който плавно спря пред нея, без да е задъхан — той никога повече няма да се задъхва, припомни си тя, стиснал тревожно тръбата в ръка.

— Откъде взе това? — попита Джейс.

— Изкъртих я от един уличен телефон. — Саймън сякаш се сепна, като си спомни. — Предполагам, че когато адреналинът ти се качи, можеш да направиш смайващи неща.

— Или ако си прокълнат и притежаваш нечиста сила — каза Джейс.

— О, престанете и двамата — скастри ги Клеъри, при което Саймън я погледна мъченически, а Джейс — дяволито. Тя мина покрай тях и продължи към брега на реката. — Нима забравихте Люк?

Люк лежеше в безсъзнание, но дишаше. Беше блед също като Мая преди малко и единия му ръкав беше разкъсан на рамото. Когато отлепи плата от кожата му с цялата деликатност, на която бе способна, Клеъри видя на рамото му грозд от кръгли червени рани на мястото, където пипалата го бяха държали. От всяка от раните течеше смесица от кръв и черна течност. Тя си пое въздух.

— Трябва да го занесем вкъщи.

Когато Саймън и Джейс се появиха на стълбите на предната веранда, носейки Люк, отпуснат между тях, Магнус беше там и ги чакаше. След като бе приключил с Мая, той я беше пренесъл на леглото в стаята на Люк, така че сега диванът беше свободен и те положиха ранения на него, след което Магнус пристъпи към работа.