Касандра Клеър - Град от пепел

— Не смей дори да се сравняваш с мен! — Тя се изправи в седнало положение, тези ужасни жълти очи, които бяха впити в него, го съсипваха със своето отвращение. — Аз още съм човек, още съм жива… а ти си мъртвец, който се храни с кръв.

— Животинска кръв…

— Само защото не можеш да пиеш човешка, иначе ловците на сенки жив ще те изгорят…

— Мая — каза той, произнасяйки името й полугневно, полуизвинително. Пристъпи към нея, но тя с бързо движение замахна ръката си, от пръстите, на която внезапно бяха пораснали дълги хищнически нокти.

Те се забиха в бузата му и това го накара да залитне назад и да залепи ръка на лицето си. От бузата му потече кръв, която се стичаше в устата му. Той усети соления й вкус и стомахът му закъркори.

Мая се беше навела над страничната облегалка на дивана, коленете й се изпънаха, хищническите нокти на пръстите й оставяха дълбоки резки в сивата кадифена материя. От гърлото й излизаше ниско ръмжене, а ушите й пораснаха, дълги и присвити до главата. Когато оголи зъбите си, те се показаха остри и грапави — не тънки като игли, каквито бяха неговите, а силни, бели кучешки зъби. Тя пусна окървавената превръзка, с която бе увита ръката й, и той видя следите, където се бяха забивали шиповете, проблясването на кръвта, която бликаше, изтичаше…

По острата болка в долната си устна разбра, че кучешките му зъби са се издължили. Част от него желаеше да се бори с нея, да я повали на земята и да остави по кожата й отпечатъци от своите зъби, да пие от горещата й кръв. Но с друга част от себе си усети, че му иде да пищи. Той отстъпи крачка назад, после още една, протегна ръце, сякаш за да се предпази от нея.

Мая се приготви за скок, но точно в този миг вратата на кухнята се отвори и Клеъри се втурна в стаята. Скочи върху холната масичка, леко като котка. Вдигна ръка, в която проблесна нещо с ярка бяло-сребриста светлина. Саймън видя, че това е кама, елегантно извита като крило на птица; камата изсвистя покрай косата на Мая, на милиметри от лицето й, и се заби до дръжката в сивото кадифе. Мая се опита да се отдръпне и изстена, острието бе минало през ръкава й и се беше забило в дивана.

Клеъри беше взела една от камите на Люк. Когато бе отворила вратата на кухнята и видяла какво става във всекидневната, тя се спусна към личните му оръжия, които той държеше в килера. Мая може и да беше изнемощяла и болна, но изглеждаше достатъчно откачена, за да убие, а Клеъри не се съмняваше в способностите й.

— Какво, по дяволите, става с вас? — сякаш отдалече Клеъри дочу собствения си глас и студенината в него я учуди. — Върколаци, вампири… все сте долноземци.

— Върколаците не нараняват хора, нито каквото и да е друго. Вампирите са убийци. Само преди ден някой уби едно момче пред Луната на ловеца…

— Не е бил вампир. — Клеъри видя как Мая пребледнява от увереността в гласа й. — И ако не престанете взаимно да се обвинявате за всяко лошо нещо, което се случи на долноземец, нефилимите сериозно ще си поприказват с вас и ще вземат мерки. — Тя се обърна към Саймън. Жестоките драскотини на бузата му вече зарастваха и се превръщаха в сребристочервени линии. — Добре ли си?

— Да — каза едва чуто той. Тя видя болката в очите му и за миг й се прииска да нарече Мая с куп обидни имена. — Добре съм.

Клеъри отново се обърна към момичето-върколак.

— Имаш късмет, че той не е фанатик като теб, иначе щях да уведомя Клейва и после цялата глутница да плаща за твоето поведение.

С рязко дръпване тя извади ножа и освободи тениската на Мая. Момичето настръхна.

— Ти не разбираш. Вампирите се превръщат в такива, защото са заразени с демонична енергия…

— И ликантропите са заразени! — каза Клеъри. — Може и да не съм съвсем наясно, но това го знам.

— Точно в това е проблемът. Демоничната енергия ни променя, прави ни различни… болни, ако щеш, а самите демони, които създават както вампирите, така и върколаците, принадлежат на различни видове. Идват от светове, които воюват помежду си. Те се мразят взаимно, така че на нас тази омраза ни е заложена в кръвта. Нищо не можем да направим. Затова и не съществуват приятелства между вампири и върколаци. — Тя погледна към Саймън. Очите и се разшириха от гняв и още нещо. — Скоро и ти ще започнеш да ме мразиш — каза тя. — Ще намразиш и Люк. Няма как да промениш това.

— Да мразя Люк ? — Саймън пребледня, но преди Клеъри да успее да го успокои, входната врата се отвори с трясък. Тя се огледа в очакване да види Люк, ала не беше той. Беше Джейс. Облечен целият в черно, от колана, опасващ тесните му бедра, стърчаха две серафимски ками. Зад него се появиха Алек и Магнус — Магнус с дълга надиплена пелерина, по която сякаш бяха посипани парченца натрошено стъкло.