Касандра Клеър - Град от пепел

— Е, няма да стоя тук и да гледам как флиртувате, докато още сме в неведение какво се е случило с Люк. — Той й махна да се отдръпне от вратата.

Джейс стисна устни.

— Ще отидем всички. — За изненада на Клеъри той издърпа серафимската кама от колана си и й я подаде. — Вземи.

— Как се казва? — попита тя, като се отдръпна от вратата.

— Накир.

Клеъри бе оставила якето си в кухнята и още щом излезе на тъмната веранда, студеният въздух, идващ откъм Ийст Ривър, я проряза през тънката риза.

— Люк? — извика тя. — Люк!

Пикапът беше паркиран на алеята, една от вратите зееше отворена. От осветлението в купето се процеждаше мъждива светлина. Джейс се намръщи.

— Ключовете са на таблото. Двигателят е запален.

Саймън излезе последен и затвори входната врата.

— Как разбра?

— Ами, чува се. — Джейс погледна присмехулно Саймън. — Ако се заслушаш, и ти ще го чуеш, кръвопиецо. — С няколко скока той слезе по стълбите, като остави вятърът да разнесе след него лекото му кикотене.

— Като се замисля, май „мундан“ ми харесва повече от „кръвопиец“ — измърмори Саймън.

— При Джейс не можеш да си избираш прякорите, с които те нарича. — Клеъри пъхна ръка в джоба си, пръстите й се сключиха около хладния, гладък камък. Тя вдигна високо магическата светлина, която заблестя между пръстите й като светлината на мъничко слънце. — Хайде.

Джейс беше прав, пикапът беше с включен двигател. Когато го доближиха, Клеъри усети мириса на изгорели газове и сърцето й се сви. Люк никога не би оставил вратата на колата отворена, а ключовете — на таблото, освен ако не се е случило нещо.

Джейс обиколи пикапа, като се мръщеше.

— Ела насам с магическата светлина. — Той коленичи в тревата и леко прокара пръсти по нея. От вътрешния си джоб извади един предмет, който бе познат на Клеъри: гладко парче метал, цялото гравирано с изящни руни. Сензор. Джейс го прокара по тревата и той веднага започна да издава серия от силни пиукащи звуци като повреден гайгеров брояч.

— Сигнализира за демонична активност. Има отчетливи следи.

— Да не би да са оставени от демона, който нападна Мая? — попита Саймън.

— Нивата са твърде високи. Тази нощ тук трябва да е бил повече от един демон. — Джейс се изправи на крака със съсредоточено изражение на лицето. — Май ще е най-добре вие двамата да се приберете. Изпратете ми Алек. Той има опит с тези неща.

— Джейс… — кипна отново Клеъри. Но внезапно млъкна и се втренчи. Нещо се беше стрелнало от другата страна на улицата и тичаше надолу по павираната настилка край Ийст Ривър.

Имаше нещо в това движение — доколкото светлината го улавяше, беше твърде бързо и твърде продълговато , за да е човек…

Клеъри протегна ръка и посочи:

— Вижте! До водата!

Джейс проследи погледа й и изсумтя. После се затича, а те хукнаха след него, като минаха по асфалта на улица Кент и избуялата трева покрай брега. Когато Клеъри се затича, магическата светлина затрепери в ръката й, като осветяваше само тук-там части от крайбрежната пътека: някой израснал бурен, някоя изпъкнала пукнатина в бетона, в която за малко да се спъне, тук — купчина боклук, там — счупено стъкло, и когато най-после вълнистата вода се откри пред погледите им, те видяха свитата фигура на някакъв мъж.

Беше Люк. Клеъри го позна инстинктивно, въпреки че лицето му не се виждаше от двете тъмни, прегърбени фигури, надвесени над него. Той лежеше по гръб, толкова близо до водата, че в миг на паническа тревога тя се запита дали прегърбените същества не го задържаха под водата, с цел да го удавят.

После те отстъпиха назад, като съскаха през идеално кръглите си, без устни, усти, и тя видя, че главата му бе положена на грапавата крайречна пътека. Лицето му беше отпуснато и сиво.

— Раум демони — прошепна Джейс.

Саймън се ококори.

— Да не би да са същите като онзи, който нападна Мая…?

— Не. Тези са много по-лоши. — Джейс махна на Саймън и Клеъри да минат зад него. — Вие двамата, стойте зад мен. — Той вдигна серафимската си кама. — Израфил! — извика той и внезапно блесна ярка светлина, сякаш лумнали нагоре пламъци. Джейс пристъпи напред, като насочваше оръжието си към най-близкия от демоните. В светлината на серафимската кама демоните се откроиха с цялата си отвратителност: мъртвешки бяла, олющена кожа, черна дупка на мястото на устата, изпъкнали като на крастава жаба очи и ръце, които към края, там, където трябваше да са китките, преминаваха в пипала. Точно тези пипала протегна чудовището и с ужасяваща бързина ги размаха пред Джейс.