Касандра Клеър - Град от пепел

С рязко движение тя се отскубна от него и се свлече на колене върху бетона. Не изпита никакво отвращение от допира с окървавената плът на Саймън, когато пъхна ръце под главата му и я сложи в скута си. Изпита детински ужас, както когато беше на пет годинки и счупи безценната настолна лампа на майка си. Нищо , казваше й някакъв далечен глас, пак ще залепим парченцата.

— Саймън — шепнеше тя, като докосваше лицето му. Очилата му ги нямаше. — Саймън, това съм аз.

— Той не може да те чуе — каза Рафаел. — Мъртъв е.

Клеъри рязко вдигна глава.

— Но ти нали каза…

— Казах, че още не е мъртъв — рече Рафаел. — Но след няколко минути… да кажем, десет… сърцето му ще се забави и ще спре. Той вече нито вижда, нито чува.

Ръцете й неволно се стегнаха около него.

— Трябва да го заведем в болницата… или да повикаме Магнус.

— Те не могат да му помогнат — каза Рафаел. — Явно не разбираш.

— Така е — каза Джейс, а гласът му беше мек като коприна, набодена с остри игли. — Не разбираме. И очакваме ти да ни обясниш. Защото в противен случай ще приема, че си чудовищен кръвопиец и ще ти изтръгна сърцето. Както без малко не направих, когато се видяхме за последно.

Рафаел се усмихна горчиво.

— Ти се закле да не ме нараняваш, ловецо на сенки. Забрави ли?

— Аз обаче не съм се клела — каза Изабел, като размаха заплашително свещника. Рафаел не и обърна внимание. Той продължаваше да гледа Джейс.

— Помня, че онази нощ проникнахте с взлом в „Дюмор“, за да търсите приятеля си. Затова го донесох тук — и той кимна към Саймън, — когато го намерих в хотела, вместо да го оставя на другите да го изсмучат до смърт. Вижте, той нахлу без разрешение, така че нашето си беше честна игра. Но аз го оставих жив, защото знаех, че държите на него. Не ми е никак до война с нефилими.

— Той е нахлул? — каза невярващо Клеъри. — Саймън никога не би направил нещо толкова глупаво и смахнато.

— Но го направи — рече Рафаел с лека усмивка, — защото се боеше, че ще стане един от нас и искаше да знае дали нещата са обратими. Сигурно си спомняте как, когато беше плъх и вие дойдохте да го вземете от нас, той ме ухапа.

— Беше много смело от негова страна — каза Джейс. — Впечатлен съм.

— Щом казваш — рече Рафаел. — Само че, когато го направи, той пое в устата си малко от моята кръв. Наясно си как ние предаваме помежду си своята сила. Чрез кръвта.

Чрез кръвта. Клеъри си спомни как Саймън рязко беше излязъл от стаята при вида на вампирския филм по телевизията, как се дразнеше от светлината в Маккарън парк.

— Помислил е, че се превръща в един от вас — рече тя. — И е отишъл в хотела, за да провери дали наистина е така.

— Да — каза Рафаел. — Жалко само, че ефектът от моята кръв с времето щеше да изчезне от само себе си. Но сега… — той кимна красноречиво към отпуснатото тяло на Саймън.

— Сега какво? — рече Изабел с дрезгав глас. — Сега ще умре?

— Ще възкръсне отново. Но вече като вампир.

Свещникът се наклони напред, а очите на Изабел се разшириха от ужас.

— Какво?

Джейс хвана импровизираното оръжие, преди тя да го изпусне на пода. Когато се обърна към Рафаел, очите му бяха черни.

— Лъжеш.

— Почакай само и ще видиш — каза Рафаел. — Той ще умре, а после ще възкръсне като едно от децата на нощта. Всъщност затова дойдох. Сега Саймън е един от нас.

Гласът му не издаваше нищо, нито скръб, нито радост, ала Клеъри не можеше да не се запита дали все пак той тайно не се радваше, че е направил такава изгодна и добра сделка.

— Нищо ли не може да се направи? Няма ли начин това да не се случи? — настояваше Изабел, а в гласа й се прокрадваше нотка на паника. Клеъри неволно се замисли за това, колко е странно, че тези двамата, Джейс и Изабел, които не обичаха Саймън така, както тя го обичаше, говореха всичко това. А може би просто произнасяха думите вместо нея, понеже тя не бе способна да промълви нито една.

— Можете да отрежете главата му и да я хвърлите в пещта, но се съмнявам, че ще го направите.

— Не! — Ръцете на Клеъри се увиха още по-плътно около Саймън. — Само да сте посмели да го нараните.

— На мен ми е все тая — каза Рафаел.

— Не говорех на теб. — Без да вдига поглед, Клеъри рече: — Не си го и помисляй, Джейс. Дори не си го и помисляй.

Настъпи тишина. Тя чу как Изабел гневно въздъхна, а Рафаел, разбира се, изобщо не дишаше. Джейс се поколеба за миг, после каза:

— Клеъри, какво би искал Саймън? Това ли би искал за себе си той?

Тя рязко вдигна глава. Джейс беше свел поглед към нея, все още със свещника в ръка, и пред очите и внезапно изплува картината как Джейс застава над Саймън и забива острите краища в гърдите му, а оттам плисва кръв като фонтан.