Касандра Клеър - Град от пепел

— Той страдаше ли? — попита тя.

Рафаел вдигна поглед от работата си и се облегна на дръжката на лопатата, също като гробаря от Хамлет .

— Какво?

— Саймън. Страдаше ли? Вампирите причиниха ли му болка?

— Не. Кървавата смърт не е чак толкова лош начин да умреш — каза Рафаел с нежен и напевен глас. — Ухапването те зашеметява. Приятно е като унасяне в сън.

Внезапно й се зави свят и за миг й се стори, че ще припадне.

— Клеъри. — Гласът на Джейс я изтръгна от унеса й. — Ела не бива да виждаш това.

Той протегна към нея ръка. Клеъри погледна покрай него и видя Изабел, застанала права с камшика в ръка. Те увиха тялото на Саймън в одеяло и го положиха на земята пред краката й, сякаш за да пази трупа. Не трупа , напомни си ожесточено тя. Тялото. Саймън.

— Когато се събуди, искам да бъда тук.

— Знам. Няма да се бавим. — Понеже не помръдна, Джейс хвана отпуснатата й ръка и я отведе от сечището, спускайки се надолу по хълма. Над първия ред гробове имаше големи каменни плочи. Той седна на една от тях и закопча ципа на якето си. Беше изненадващо студено. За първи път през този сезон от устата на Клеъри излизаше пара.

Тя седна на плочата до Джейс и се загледа в езерото. Заслуша се в ритмичното туп-туп от забиването на лопатата на Рафаел в пръстта и тупването на изринатата пръст върху земята.

Рафаел не беше човек, работеше бързо. Не му беше нужно много време, за да изкопае гроба. Пък и Саймън не беше никак едър, освен това гробът не трябваше да е дълбок.

Остра болка сви стомаха й. Наведе се напред с ръце, притиснати към корема.

— Лошо ми е.

— Знам. Затова те и доведох тук. Изглеждаше така, сякаш всеки миг ще повърнеш в краката на Рафаел.

Тя леко изстена.

— С което може би щеше да изтриеш самодоволната усмивка от лицето му — отбеляза замислено Джейс. — Как не се сетих по-рано.

— Млъквай. — Болката поутихна. Тя килна глава назад и се загледа в луната, нащърбен диск от сребро, плуващ в блестящо море от звезди. — Аз съм виновна.

— Не си виновна ти.

— Правилно. Ние сме виновни.

Джейс се обърна към нея, по изопнатите му рамене личеше, че е ядосан.

— Как стигна до този извод?

За миг Клеъри го изгледа мълчаливо. Имаше нужда от подстригване. Косата му се къдреше като лоза, която е пораснала твърде много, на виещи се филизи, бяло-златиста на лунната светлина. Белезите по лицето и шията му сякаш бяха гравирани с металическо мастило. Хубав е, помисли си измъчено тя, хубав и при все това у него нямаше нищо, нито в изражението, нито в изпъкналите скули или формата на челюстта, нито в извивката на устните, което да напомня за роднинството му с нея или с майка й. Той не приличаше дори на Валънтайн.

— Какво? — рече той. — Защо ме гледаш така?

Искаше й се да се хвърли в обятията му и да се наплаче, но едновременно с това й идеше да го заудря с юмруци. Ала само промълви:

— Ако не се беше случило онова в двореца на феите, сега Саймън още щеше да е жив.

Джейс посегна надолу и започна яростно да скубе тревата от земята. По корените й оставаше пръст. Той я хвърли встрани.

— Бяхме принудени да го направим. Не сме го направили за собствено удоволствие или за да го нараним. Освен това — каза той с нещо като усмивка — ти си ми сестра.

— Не го казвай по този начин…

— Кое, „сестра“ ли? — Той поклати глава. — Когато бях дете, установих, че когато повтаряш една дума достатъчно често, тя загубва значението си. Лежах буден и си повтарях наум „захар“, „огледало“, „камшик“, „мрак“. Сестра — каза нежно той. — Ти си моя сестра.

— Няма значение колко пъти ще го кажеш. От това няма да стане по-малко вярно.

— Както няма значение и това, че не ми даваш да го кажа. От това няма да стане по-малко вярно.

— Джейс! — Името му бе извикано от друг глас. Беше Алек, леко задъхан от тичането. В ръката си държеше черна найлонова торба. Зад него се извисяваше Магнус, невероятно висок и слаб, той блестеше в коженото си сако, което се развяваше от вятъра като крило на прилеп. Алек спря пред Джейс и свали торбата на земята. — Нося ти кръв — каза той. — Както ме помоли.

Джейс отвори торбата, надникна в нея и сбърчи нос.

— Може ли да попитам откъде я взе?

— От месарницата в Грийнпоинт — рече Магнус, като застана до него. — Те напълно обезкървяват месото, за да е халал 3 3 Халал е термин, обозначаващ всички позволени неща и дейности според исляма. В контекста означава храна, допустима за консумация според ислямския закон и практика. — Бел.ред. . Това е животинска кръв.