Касандра Клеър - Град от пепел

— Ти си ловец на сенки — рече той. — Знаеш как се постъпва с раните. — Той плъзна към нея по масата стилито си. — Използвай го.

— Не — каза Клеъри и бутна стилито му обратно по масата.

Джейс отпусна ръката си върху него.

— Клеъри…

— Тя каза, че не го иска — рече Саймън. — Ха-ха.

— Ха-ха? — Джейс беше изумен. — Това ли можа да измислиш?

Алек затвори телефона и се приближи към масата с озадачен поглед.

— Какво става?

— Сякаш сме попаднали в серия от „Живот в пустинята“ — отбеляза Магнус. — Всичко е толкова монотонно.

Алек отметна кичур коса от очите си.

— Казах на майка ми за Ритуала на дяволското преобразяване.

— Нека отгатна — каза Джейс. — Тя не ти е повярвала. И разбира се, за всичко е обвинила мен.

Алек се намръщи.

— Не точно. Каза, че ще съобщи за всичко на дивизията, но че точно сега не се радва на безграничното доверие на инквизиторката. Имам чувството, че инквизиторката я е отстранила и е поела командването. Звучеше ми ядосана. — Телефонът в ръката му отново иззвъня. Той вдигна пръст. — Извинете. Изабел е. Секунда. — Той отиде до прозореца с телефона в ръка.

Джейс погледна към Магнус.

— Мисля, че си прав за върколака пред Луната на ловеца. Този, който намери тялото, каза, че на алеята имало още някой. Някой, който е избягал.

Магнус кимна.

— Струва ми се, че Валънтайн е бил прекъснат насред деянието си и не е успял да вземе необходимото му количество кръв. Сигурно отново ще се опита с друго дете-ликантроп.

— Трябва да предупредя Люк — каза Клеъри, като леко се надигна от стола си.

— Почакай. — Алек се беше върнал, с телефона в ръка и странен израз на лицето.

— Какво искаше Изабел? — попита Джейс. Алек се поколеба.

— Изабел каза, че кралицата иска да се срещне с нас.

— Да бе — рече Магнус. — А Мадона иска да бъда поддържащ танцьор в предстоящото й световно турне.

Алек се озадачи.

— Коя е Мадона?

— Коя е кралицата? — попита Клеъри.

— Кралицата на феите — рече Магнус. — Е, поне на местна почва.

Джейс хвана главата си с ръце.

— Кажи на Изабел, че няма да стане.

— Но тя мисли, че идеята е добра — възрази Алек.

— Още една причина да откажем.

Алек се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— О, само казвам, че идеите на Изабел са умопомрачителни, а някои са направо откачени. Не помниш ли идеята й за по-бързо придвижване в града да минаваме през тунелите на метрото? Я кажи за гигантските плъхове…

— По-добре недей — каза Саймън. — Всъщност изобщо не ми се говори за плъхове.

— Случаят не е такъв — каза Алек. — Тя иска да отидем в двореца на феите.

— Прав си, случаят определено е различен — каза Джейс. — Тази идея е по-лоша от всички останали.

— Тя познава един рицар в двореца — каза Алек. — Той й казал, че кралицата на феите желае да се срещне с нас. Изабел е чула какво си говорим с майка ни… и си помислила, че ако можем да обясним на кралицата своите предположения относно Валънтайн и Меча, феите може да минат на наша страна и да ни помогнат срещу Валънтайн.

— Опасно ли е да се ходи там? — попита Клеъри.

— Разбра се, че е опасно — каза Джейс, сякаш отговаряйки на най-тъпия въпрос, който някога е чувал.

Тя го стрелна с гневен поглед.

— Не знам нищо за света на феите. Вампирите и върколаците са ми ясни. Има сума ти филми за тях. А феите са от приказките за малките деца. Когато бях на осем, съм се обличала като фея на Хелоуин. Мама ми направи шапка с формата на лютиче.

— Спомням си. — Саймън се бе облегнал на стола с ръце, скръстени на гърдите. — Аз бях магьосник.

— Предлагам да се върнем на въпроса, а? — рече Магнус.

— Добре — каза Алек. — Според Изабел — и аз съм съгласен с това — няма да е добра идея да пренебрегнем феите. Ако те искат да говорим, какъв е проблемът да го направим? Освен това, ако феите са на наша страна, Клейвът ще бъде принуден да ни изслуша.

Джейс се усмихна без капка веселост.

— Феите не биха помогнали на хора.

— Ловците на сенки не са хора — каза Клеъри. — Не съвсем.

— За тях ние не сме по-добри — каза Джейс.

— Не може да са по-лоши от вампирите — промърмори Саймън. — А с тях вие си се разбирате.

Джейс погледна Саймън така, сякаш бе нещо, което е поникнало в боклука.

— Да се разбираме с тях? Сигурно имаш предвид, че останахме живи.

— Ами…

— Феите — продължи Джейс, сякаш Саймън не беше заговорил — са потомци на демони и ангели, наследили са красотата на ангелите и коварството на демоните. Вампирът може да те нападне, ако навлезеш в територията му, докато феята ще те подмами да танцуваш, докато краката ти не се изтъркат до кървави чуканчета, ще те примами на среднощно плуване и ще те завлече под водата, докато ти с писъци раздираш дробовете си, ще пръсне в очите ти вълшебен прах, а ти ще ги търкаш, докато ги извадиш…