Касандра Клеър - Град от пепел

— Харесвам кръглите маси — рече весело Магнус. — Много повече ми допадат от квадратните.

Във всекидневната на Магнус се появи огромна кръгла маса, заобиколена от пет дървени стола с високи облегалки.

— Удивително — каза Клеъри, като се плъзна на стола си. Той бе изненадващо удобен. — Как може да се направи такова нещо буквално от нищото?

— Не е от нищото — каза Магнус. — Всичко идва отнякъде. Това например е от магазин за антикварни стоки на Пето авеню. А това — на масата изневиделица се появиха пет бели, полупрозрачни чаши, от чиито пластмасови капачета се подаваха изящни сламки — е от Dean & DeLuca на Бродуей.

— Да не би да са откраднати? — Саймън кимна към чашата пред него. Повдигна капачето. — Охоо, мокачино. — Той погледна към Магнус. — Това нещо платено ли е?

— Разбира се — рече Магнус, а Джейс и Алек се захилиха. — Правя така, че в касите им по магически начин да се появяват доларови банкноти.

— Сериозно?

— Не. — Магнус потупа по капачето на кафето си. — Но ако ще се почувстваш по-добре, просто си представи, че го правя. Е, каква е първа точка от дневния ред?

Клеъри сключи ръце около своята чаша с кафе. Може и да е открадната, но беше факт, че е гореща и пълна с кофеин. Някой ден щеше да мине покрай Dean & DeLuca и да пусне един долар в кутията за бакшиши.

— Нека най-напред си изясним положението — каза тя, като духаше пяната. — Джейс, ти нали беше казал, че случилото се в Града на тишината е дело на Валънтайн?

Джейс гледаше втренчено кафето си.

— Да.

Алек сложи ръка върху ръката на Джейс.

— Какво се случи? Ти видя ли го?

— Бях в килията — рече Джейс с равен глас. — Чух писъците на мълчаливите братя. После Валънтайн слезе при мен… с някакво същество. Не разбрах какво беше то. Приличаше на дим, с блестящи очи. Нещо като демон, но никога преди не бях виждал такъв. Той дойде до решетката и ми каза…

— Какво ти каза? — Алек плъзна ръката си към рамото на Джейс. Магнус се покашля. Поруменял, Алек свали ръката си, а Саймън се изхихика в неизпитото си кафе.

— Мелартак — каза Джейс. — Той искаше Меча на смъртните и уби мълчаливите братя, за да го вземе.

Магнус се намръщи.

— Алек, когато миналата нощ мълчаливите братя се обадиха да поискат помощ, къде беше дивизията? Защо в Института нямаше никого?

Алек се изненада от зададения му въпрос.

— В онази нощ имаше убит долноземец в Сентръл парк. Беше убито дете-фея. Тялото е било обезкървено.

— Обзалагам се, че според инквизиторката аз съм направил и това — каза Джейс. — Което би допълнило списъка на безчинствата ми.

Магнус се изправи и отиде до прозореца. Дръпна завесите, като пропусна толкова светлина, колкото да се очертае ястребовият му профил.

— Кръв — каза той по-скоро на себе си. — По-миналата нощ сънувах нещо. Видях един град, потънал в кръв, с кули, направени от кости, а кръвта се стичаше по улиците като вода.

Саймън насочи поглед към Джейс.

— Той все така ли прави, стои до прозореца и плещи за кръв?

— Не — рече Джейс, — понякога го прави седнал на дивана.

Алек им хвърли унищожителен поглед.

— Магнус, какво има?

— Кръвта — поде отново Магнус. — Не може да е случайно съвпадение. — Той сякаш бе погълнат от нещо на улицата. Залезът бързо очертаваше силуетите на града в далечината: небето бе прорязано от ивици сребристо и розово злато. — Тази седмица е имало няколко убийства на долноземци. Един магьосник, убит в пентхауса в близост до пристанището на Саут стрийт. Вратът и китките му били прерязани, а кръвта — оставена да изтече. А преди няколко дни е бил убит върколак пред Луната на ловеца. И неговото гърло било прерязано.

— По всяка вероятност са вампири — каза Саймън, внезапно силно пребледнял.

— Не мисля — рече Джейс. — Нали и Рафаел каза, че това не е работа на децата на нощта. Стори ми се искрен.

— Да бе, нали много може да му се вярва — промърмори Саймън.

— Мисля, че в случая е казал истината — рече Магнус, като отново дръпна завесите. Лицето му беше изострено, призрачно. Когато се върна на масата, Клеъри видя, че носи тежък том със зелена подвързия. Не беше го забелязала в ръцете му допреди няколко мига. — На всички местопрестъпления е имало силно демонично присъствие. Мисля, че друг е отговорен и за трите убийства. Не Рафаел и неговите хора, а Валънтайн.

Клеъри премести поглед към Джейс. Устата му беше стисната, но той само попита:

— Кое те кара да мислиш така?

— Според инквизиторката убийството на детето-фея е било само за отвличане на вниманието — каза бързо тя. — За да може той да нападне Града на тишината, без да бъде обезпокояван от дивизията.