Касандра Клеър - Град от пепел

— Ей това ви харесвам, хора — рече Саймън. — Винаги ме карате да се чувствам добре дошъл.

— О, стига Алек — рече Клеъри. — Какво толкова? Да не би Саймън за първи път да идва тук?

Алек въздъхна театрално, сви рамене и пое нагоре по стълбите. Той отвори вратата на апартамента на Магнус с тънък сребърен ключ, който после пъхна в предния джоб на якето си, сякаш за да го скрие от погледите на присъстващите.

На дневна светлина апартаментът изглеждаше така, както може би изглежда нощен клуб в извънработно време: тъмен, мръсен и неочаквано малък. Стените бяха голи, на места напръскани с блестяща боя, а дъските, върху които миналата седмица бяха танцували феите, бяха деформирани и овехтели от старост.

— Здравейте, здравейте. — Магнус пристъпи важно към тях. Той бе наметнат с дълга до земята зелена копринена пелерина, изпод която се виждаха сребриста мрежеста риза и черни джинси. На лявото му ухо блестеше червен скъпоценен камък. — Алек, скъпи. Клеъри. И момчето-плъх. — Той изгледа с високо вдигната вежда Саймън, на когото никак не му стана приятно. — На какво дължа това удоволствие?

— Идваме да видим Джейс — каза Клеъри. — Той добре ли е?

— Не знам — рече Магнус. — Обичайно ли е за него да лежи на пода, без да мърда?

— Какво… — започна Алек, но бе прекъснат от смеха на Магнус. — Не е смешно.

— Колко лесно се връзваш. Иначе да, приятелят ви е добре. Е, като се изключи това, че непрекъснато ми изхвърля нещата и се опитва да подрежда. Вече нищо не мога да си намеря. Голям досадник е.

— Джейс просто обича реда — рече Клеъри, като се сети за подобната му на монашеска килия стая в Института.

— Да, но не и аз. — Магнус гледаше Алек с ъгълчето на окото си, докато Алек се стараеше да не го гледа и се мръщеше. — Ако искате да видите Джейс, той е ей там. — Посочи вратата в другия край на стаята.

Това „ей там“ се оказа средно голяма стая — учудващо уютна, с опушени стени, кадифени завеси, закриващи прозорците, фотьойли с надиплени покривки, нахвърляни като огромни цветни айсберги в морето от вълнист бежов килим. Яркорозовият диван бе застлан с чаршафи и одеяло. До него имаше пътна чанта, пълна догоре с дрехи. През тежките завеси не се прокрадваше никаква светлина. Единственото, което осветяваше помещението, беше трепкащият екран на телевизора, който пръскаше ярка светлина, независимо от факта, че самият телевизор не беше включен в контакта.

— Какво гледаш? — попита Магнус.

— Какво да не обличам — чу се познат провлачен глас, идващ от отпуснатата фигура в един от фотьойлите. Фигурата се наведе напред и за миг Клеъри си помисли, че Джейс ще стане и ще ги поздрави. Вместо това той кимна към екрана. — Сиво-кафяви панталони с висока талия? Кой би носил това? — Той се обърна и погледна ядосано Магнус. — Имаш почти неограничена свръхестествена сила — рече той, — а я използваш единствено, за да гледаш повторения. Що за прахосничество.

— Записвачка върши същата работа — отбеляза Саймън.

— По моя начин ми излиза по-евтино. — Магнус плесна ръце и стаята мигом бе залята от светлина. Джейс се отпусна във фотьойла и вдигна ръка да закрие лицето си. — А можете ли да направите това без магия?

— Всъщност — рече Саймън — да. — Ако гледаше технически предавания, и ти щеше да знаеш как става.

Клеъри усети как настроението в стаята се наелектризира.

— Престанете — каза тя. Погледна към Джейс, който бе свалил ръката от очите си и примигваше недоволно на светлината. — Трябва да поговорим — рече тя. — Всички. За това, какво ще правим оттук насетне.

— Аз ще гледам „Топ дизайнер“ — каза Джейс. — То следва по програма.

— Не си познал — рече Магнус. Щракна с пръсти и телевизорът се изгаси, като от него се издигна лек дим и картината се скри. — Трябва да приключим с това.

— Как така изведнъж стана съпричастен към разрешаването на проблемите ми?

— Просто си искам апартамента обратно. Писна ми от твоето непрекъснато чистене. — Магнус по навик щракна още веднъж с пръсти. — Ставай.

— Или ще бъдеш следващият, който ще се превърне в дим — каза със задоволство Саймън.

— Не е нужно да разясняваш какво означава моето щракване с пръсти — рече Магнус. — Жестът си е достатъчно красноречив.

— Добре. — Джейс се надигна от фотьойла. Беше бос, а лилаво-сините линии около китките му, които бяха разранени, още не бяха заздравели. Той изглеждаше уморен, но вече не от болка. — Щом искате кръгла маса, нека да е кръгла маса.