Касандра Клеър - Град от пепел

Инквизиторката го гледаше с нещо като отегчение.

— Ако баща ти не е взел Меча, за да те защити, то тогава защо го е взел?

— Това е Реликва на смъртните — рече Клеъри. — В него се съдържа сила. Като Бокала. Валънтайн обича силата.

— Бокалът си има специално предназначение — каза инквизиторката. — Той може да се използва за създаване на армия. Мечът се използва при разпити и съдебни процеси. Не виждам какъв интерес може да представлява за него.

— Може да го е направил, за да обърка Клейва — предположи Мерис. — Да подкопае устоите ни. Да ни покаже, че няма нищо, което да можем да скрием от него, стига той да поиска да го узнае. — Това е изненадващо добро обяснение, помисли си Клеъри, но Мерис не звучеше много убедително. — Факт е, че…

Но те така и не чуха какъв факт имаше предвид тя, защото в същия момент Джейс вдигна ръка, сякаш за да попита нещо, но изведнъж замлъкна и внезапно седна на тревата, сякаш краката му се бяха подкосили. Алек коленичи до него, но Джейс отказа помощта му.

— Остави ме. Добре съм.

— Не си добре. — Клеъри коленичи до Алек на тревата, Джейс я погледна с разширени и тъмни зеници, въпреки магическата светлина, която осветяваше нощта. Тя сведе поглед към китките му, където Алек бе начертал иратце. Знакът беше изчезнал, не беше останал дори тънък белег, който да показва, че е подействал. Погледът й се срещна с този на Алек и тя видя собствената си тревога, отразена в очите му. — Нещо става с него — каза тя. — Нещо сериозно.

— Мисля, че му трябва лечителна руна. — Инквизиторката сякаш се дразнеше, че Джейс е намерил да се нарани в момент, когато се обсъждаха толкова важни неща. — Иратце или…

— Опитахме с иратце — каза Алек. — Не подейства. Струва ми се, че тук има демонична намеса.

— Нещо като демонична отрова? — Мерис помръдна, сякаш възнамеряваше да отиде при Джейс, но инквизиторката я задържа.

— Той се преструва — рече тя. — А всъщност в този момент трябваше да е затворен в една от килиите на Града на тишината.

При тези й думи Алек скочи на крака.

— Как можахте да го кажете… погледнете го ! — Той посочи към Джейс, който се беше строполил по гръб на тревата, очите му бяха затворени. — Той дори не може да стои изправен. Трябва му лекар, трябва му…

— Мълчаливите братя са мъртви — каза инквизиторката. — Да не предлагаш да го пратим в болница на мунданите?

— Не. — Гласът на Алек се стегна. — Реших, че може да отиде при Магнус.

Изабел издаде някакъв звук, който беше нещо средно между кихане и кашляне. Тя се извърна, а инквизиторката изгледа безизразно Алек.

— Магнус ли?

— Той е магьосник — рече Алек. — По-точно, е висшият магьосник на Бруклин.

— Говориш за Магнус Бейн, така ли? — попита Мерис. — Репутацията му е…

— Той ме излекува, след като се сбих с великия демон — каза Алек. — Мълчаливите братя бяха безсилни, обаче Магнус…

— Това е абсурдно — каза инквизиторката. — Просто искаш да помогнеш на Джонатан да избяга.

— Той изобщо не е в състояние да избяга — рече Изабел. — Нима не виждате?

— Магнус никога не би го допуснал — каза Алек, като бегло погледна сестра си. — Той няма интерес да си навлича неприятности с Клейва.

— И как ще успее да го предотврати? — Гласът на инквизиторката бе пропит с ирония. — Джонатан е ловец на сенки, няма да е лесно да бъде държан под ключ.

— Може би трябва него да попитаме — предложи Алек. Инквизиторката се усмихна с режещата си усмивка.

— Непременно. Къде е той?

Алек сведе поглед към телефона, който държеше, а после се обърна към тънката сива фигура пред себе си.

— Тук е — рече той. И повиши глас. — Магнус! Магнус, излез.

Дори инквизиторката вдигна вежди, когато Магнус влезе през портата. Висшият магьосник носеше черен кожен панталон, колан с катарама във формата на скъпоценно „М“ и кобалтово синя военна пруска куртка, изпод която се подаваше бяла дантелена риза. Целият бе покрит с блестящи помади. За миг развеселеният му поглед се спря върху лицето на Алек, а после отиде при проснатия на тревата Джейс.

— Мъртъв ли е? — осведоми се той. — Прилича ми на мъртъв.

— Не — тросна се Мерис. — Не е мъртъв.

— Проверихте ли? Ако искате, мога да го изритам. — Магнус тръгна към Джейс.

— Престани! — сряза го инквизиторката, която прозвуча на Клеъри като учителката й в трети клас, когато я караше да спре да драска по чина си с маркера. — Не е мъртъв, а ранен — добави тя, едва ли не обидено. — Нужни са ни твоите лечителски умения. Джонатан трябва да се оправи дотолкова, че да може да бъде подложен на разпит.