Касандра Клеър - Град от пепел

Мерис първа наруши тишината.

— Защо някой ще иска да убие мълчаливите братя? Те не са воини, не носят руни за битки…

— Не бъди наивна, Мерис — каза инквизиторката. — Това не е случайно нападение. Мълчаливите братя може и да не са воини, но са пазители и много добре изпълняват задълженията си. Да не говорим колко е трудно да бъдат убити. Някой е искал нещо от Града от кости и за да го вземе, е трябвало да убие мълчаливите братя. Било е обмислено предварително.

— Защо си толкова сигурна?

— Защото ни пратиха за зелен хайвер в Сентръл парк. Това безсмислено търсене на убиеца на детето-фея.

— Не бих нарекла това пращане за зелен хайвер. На детето-фея беше източена кръвта, както и на останалите. Тези убийства могат да причинят сериозни неприятности между децата на нощта и другите долноземци…

— Глупости — каза презрително инквизиторката. — Искал е да ни изведе от Института, за да няма кой да отговори на зова за помощ на мълчаливите братя. Наистина хитро. Но той винаги си е бил хитър.

— Той? — обади се Изабел, чието лице беше много бледо сред черните и коси. — Имате предвид…

Последвалите думи на Джейс разтърсиха Клеъри така, сякаш през нея бе преминал ток.

— Валънтайн — каза той. — Валънтайн взе Меча на смъртните. Затова се е наложило да избие мълчаливите братя.

Тънка, неочаквана усмивка разкриви лицето на инквизиторката, сякаш Джейс бе казал нещо, от което беше изключително доволна.

Алек бавно се обърна и се втренчи в Джейс.

— Валънтайн? Но ти не ни каза, че е бил тук.

— Никой не попита.

— Не може той да е убил братята. Те са пръснати навсякъде. Никой не може сам да направи това.

— Може някой демон да му е помогнал — каза инквизиторката. — Той и преди е използвал демони за целите си. Пък и под закрилата на Бокала той би могъл да призове някои ужасни същества. Много по-опасни от ненаситните — добави тя, като изкриви устни в презрителна гримаса. И макар че при тези думи не погледна Клеъри, те прозвучаха като вербална плесница. Крехката надежда, че инквизиторката не я е забелязала или познала, изчезна. — Или от смехотворните бездушни.

— Не знам за такава помощ. — Джейс беше много блед, по скулите му бяха избили трескави петна, сякаш имаше температура. — Но беше Валънтайн. Видях го. Всъщност, когато слезе при килиите и ме заговори през решетките, Мечът беше у него. Беше като във филм на ужасите, само дето не си засукваше мустака.

Клеъри го погледна разтревожено. Говори прекалено бързо , помисли си тя, и сякаш едва се държи на краката си .

Но, изглежда, инквизиторката не забелязваше това.

— Значи, твърдиш, че Валънтайн ти е казал всичко това? Казал ти е, че е убил мълчаливите братя, защото е искал да вземе Меча на ангела?

— Какво друго ти каза? Каза ли ти къде отива? Какво смята да прави с двете реликви на смъртните? — трескаво заразпитва Мерис.

Джейс поклати глава.

Инквизиторката се приближи към него, наметката й се увиваше около нея като ленива змия. Нейните сиви очи и сива уста бяха свити в тесни хоризонтални линии.

— Не ти вярвам.

Джейс само я погледна.

— Не съм го и очаквал.

— Съмнявам се и Клейвът да ти повярва.

Алек живо се намеси:

— Джейс не е лъжец…

— Поразмърдай си малко мозъка, Александър — каза инквизиторката, без да отделя очи от Джейс. — Остави за малко лоялността към приятеля си. Каква е логиката Валънтайн да се спре пред килията на сина си на бащинска раздумка относно Меча, а в същото време да не каже какво смята да прави с него, нито къде възнамерява да отиде?

— S’io credesse che mia risposta fosse — каза Джейс на език, който Клеъри не разбираше — a persona che mai tornasse al mondo…

— Данте. — Инквизиторката изглеждаше студено развеселена. — Ад. Още не си в ада, Джонатан Моргенстърн, макар че ако се опиташ да излъжеш Клейва, ще ти се прииска да си там. — Тя се обърна към останалите. — На никого ли не му се вижда странно това, че Мечът изчезна в нощта, преди Джонатан Моргенстърн да бъде подложен на проверката с него, и че именно баща му е този, който го е откраднал?

Джейс изглеждаше шокиран, устните му бавно се разтвориха от изненада — сякаш и през ум не му беше минало такова нещо.

— Баща ми не е взел Меча заради мен. Той го взе за себе си. Съмнявам се, че изобщо е знаел за проверката.

— И виж само колко удобно за теб. И за него. Сега вече ще е спокоен, че няма да издрънкаш тайните му.

— Аха — каза Джейс, — явно се е страхувал да не кажа на някого, че заветната му мечта е била да стане балерина. — Инквизиторката не сваляше очи от него. — Не знам никакви тайни на баща ми — рече по-остро той. — Никога нищо не ми е казвал.