Касандра Клеър - Град от пепел

— Има и по-лесни начини за отвличане на вниманието, без да се дразнят феите — рече Джейс. — Той не би убил някого от света на феите, ако не е имал причина.

— Той е имал причина — каза Магнус. — Искал е нещо от детето-фея, както е искал и от магьосника, и от върколака, които е убил.

— И какво е то? — попита Алек.

— Тяхната кръв — рече Магнус и разтвори зелената книга. Фините пергаментови страници бяха изписани с букви, които горяха като огън. — Аха, ето. — Той вдигна поглед, като почука страницата с острия си нокът. Алек се наведе напред. — Ти не можеш да го прочетеш — предупреди го Магнус. — Написано е на демоничен език.

— Но мога да позная рисунката. Това е Мелартак. Виждал съм го и преди по книгите. — Алек посочи към нарисувания сребърен меч, който бе познат и на Клеъри, точно неговата липса на стената в Града на тишината бе забелязала.

— Ритуалът дяволското преобразяване — каза Магнус. — Точно това се опитва да направи Валънтайн.

— Ритуалът на какво? — намръщи се Клеъри.

— Всеки магически обект е част от двойка — обясни Магнус. — Мечът, който образува двойка с този, е серафимски — като онези ангелски ками, които използват ловците на сенки, само че хиляда пъти по-силен, понеже силата му е извлечена от самия ангел, а не просто от назоваването на ангелско име. Това, което иска да направи Валънтайн с другия от двойката мечове, е да го превърне в обект на демонична вместо на ангелска сила.

— От закон на доброто към закон на злото! — рече доволно Саймън.

— Той цитира „Тъмници и дракони“ — каза Клеъри. — Не му обръщайте внимание.

— Като серафимски меч Мелартак е от нищожна полза за Валънтайн — каза Магнус. — Но като меч, чиято демонична сила е равна на ангелската сила, която преди е притежавал… е, би могъл да му послужи за доста неща. На първо място овладяване на демоните. И то не само ограничената защита, която дава Бокалът, а силата да призовава демони и да ги подчинява на волята си.

— Армия от демони? — рече Алек.

— Този човек си пада по армиите — отбеляза Саймън.

— Сила дори да ги пренесе в Идрис, ако се наложи — завърши Магнус.

— Не разбирам защо ще иска да ходи там — рече Саймън. — Нали там са всички ловци на сенки? Те не са ли достатъчни, за да унищожат демоните?

— Демоните идват от други измерения — каза Джейс. — Ние не знаем колко са. Броят им може да е безкраен. Досега стражите са успявали да ги отблъснат, но ако всички се появят наведнъж…

Безкраен брой , помисли си Клеъри. Тя си спомни за великия демон Абадон и се опита да си представи стотици такива като него. Или хиляди. Кожата й настръхна.

— Нещо не ми се връзва — каза Алек. — Какво общо има този ритуал с мъртвите долноземци?

— За да извършиш Ритуала на дяволското преобразяване, трябва четири пъти да нажежиш Меча до червено и после да го охладиш в кръвта на дете-долноземец. Веднъж в кръвта на дете на Лилит, веднъж в кръвта на дете на Луната, трети път — в кръвта на дете на нощта, и четвърти път — в тази на дете на фея — обясни Магнус.

— О, Боже мой — каза Клеъри. — Значи още не е приключил с убийствата? Остава да бъде убито още едно дете?

— Още две. С детето-върколак не се е получило. Бил е прекъснат, преди да е успял да източи кръвта, която му е била необходима. — Магнус затвори книгата, при което от страниците се вдигна прах. — Каквато и да е била целта на Валънтайн, той почти е завладял Меча. Предполагам, че вече владее част от силата му. Сигурно вече е започнал да призовава демони…

— Имай предвид обаче, че ако е направил това, щеше да има сигнали за тревожно увеличаване на демоничната активност — каза Джейс. — А инквизиторката каза точно обратното — че всичко било спокойно.

— Ами логично е — рече Магнус, — ако Валънтайн е повикал всички демони при себе си. Нищо чудно да е спокойно.

Всички се спогледаха един друг. Преди някой да съумее да каже каквото и да е, остър звук проряза стаята и накара Клеъри да подскочи. Горещото кафе плисна върху китката й и тя извика от внезапната болка.

— Това е майка ми — каза Алек и вдигна телефона си. — Ей сега се връщам. — Той отиде до прозореца, сведе глава и заговори приглушено.

— Дай да видя — каза Саймън и взе ръката на Клеъри. На китката й там, където я бе опарила горещата течност, имаше болезнено червено петно.

— Добре съм — каза тя. — Нищо ми няма.

Саймън вдигна ръката й и целуна раната.

— Сега ще ти мине.

Клеъри ахна. Той никога досега не беше правил такова нещо. Но от друга страна, гаджетата правят такива неща, нали? Тя дръпна ръката си и погледна през масата. Видя, че Джейс ги наблюдава, златистите му очи блестяха.