Касандра Клеър - Град от пепел

— Джейс! — прекъсна го Клеъри насред думата. — Млъкни. Стига.

— Исках да кажа, че е лесно да надхитриш върколак или вампир — рече Джейс. — Те не са по-хитри, от който и да е друг. Ала феите живеят от стотици години й са коварни като змии. Не могат да лъжат, но умеят да изкопчат от теб истината. Те ще разберат какво най-силно желаеш на този свят и ще ти го предложат… набодено на отровното жило на опашката им и ти ще съжаляваш, че изобщо някога си го искал. — Той въздъхна. — Те не са създадени, за да помагат на хората. По-скоро вредят, като се правят, че помагат.

— И ти мислиш, че сме толкова малоумни, за да не схванем разликата? — попита Саймън.

— Мисля, че си достатъчно малоумен, за да се превърнеш в плъх.

Саймън го погледна унищожително.

— Пък и не виждам защо трябва да имаш мнение по въпроса какво да правим — каза той. — Така или иначе, не можеш да дойдеш с нас. Не можеш да отидеш никъде.

Джейс се изправи, като ритна гневно стола.

— Няма да вземеш Клеъри в двореца на феите без мен, нека ти е ясно!

Клеъри зяпна срещу него. Той се бе зачервил от яд, зъбите му скърцаха, а вените по шията му се бяха издули. На всичкото отгоре избягваше да я гледа.

— Аз мога да се погрижа за Клеъри — каза Алек и в гласа му се долавяше твърдост, дали защото се боеше, че Джейс се съмнява във възможностите му, или поради друга причина, Клеъри не можеше да определи.

— Алек — каза Джейс, погледът му се кръстоса с този на приятеля му. — Не. Не можеш да се грижиш за нея.

Алек преглътна.

— Все пак ще отидем — каза той. Думите му прозвучаха като извинение. — Джейс, това е покана от двореца на феите, ще бъде глупаво да я отхвърлим. Пък и сигурно Изабел вече им е казала, че ще отидем.

— Няма да го допусна в никакъв случай, Алек — каза свирепо Джейс. — Ако трябва, ще те вържа, но няма да те пусна.

— Колкото и изкушаващо да звучи — каза Магнус, като навиваше дългите си копринени ръкави, — но има и друг начин.

— Какъв начин? Това е заповед на Клейва. Не мога да не я спазя.

— Аз пък мога. — Магнус се ухили. — Никога не се съмнявай в способността ми да заобикалям заповедите, ловецо на сенки, в това отношение съм ненадминат. Така например омагьосах договора с инквизиторката и сега, ако поискам, според него мога да те пусна за малко, за времето, в което друг нефилим е склонен да остане тук вместо теб.

— Къде ще намерим друг… О! — рече покорно Алек. — Имаш предвид мен.

Джейс вдигна вежди.

— О, значи сега изведнъж вече не искаш да дойдеш в двореца на феите?

Алек се изчерви.

— Мисля, че е по-важно да отидеш ти, отколкото аз. Ти си син на Валънтайн и съм убеден, че кралицата желае да види именно теб. Освен това имаш чар.

Джейс го погледна унищожително.

— Може би не в този момент — поправи се Алек. — Но по принцип си симпатяга. А феите се впечатляват от чаровници.

— Пък и ако останеш тук, ще ти пусна целия първи сезон на „Остров Гилигън“ на DVD — рече Магнус.

— Кой не би се изкушил — каза Джейс. Той продължаваше да не поглежда към Клеъри.

— Изабел ще те чака в парка край Езерото на костенурките — каза Алек. — Тя знае тайния вход за двореца на феите.

— И още нещо — каза Магнус, като насочи украсения си с пръстен пръст към Джейс. — Опитай се да не се самоубиваш в двореца. Ако умреш, ще трябва да давам много обяснения.

При тези му думи Джейс се усмихна. Това беше по-скоро гримаса, без капка веселост, с блясъка на извадена от ножницата кама.

— Знаеш ли — каза той, — имам чувството, че това ще ти се наложи, независимо дали ще позволя да ме убият или не.

Гъсти ластари от мъх и растителност обточваха като зелена дантела Езерото на костенурките. Повърхността на водата беше спокойна, раздвижвана тук-там от плаващи патици или накъдряна от сребристото трепване на рибешка опашка.

Над водата се издигаше малка дървена беседка. В нея седеше Изабел и гледаше втренчено над езерото. Приличаше на принцеса от вълшебна приказка, която очаква от върха на кулата някой да дойде на кон и да я спаси.

Е, Изабел не беше принцеса в класическия смисъл на думата. Със своя камшик, ботуши и с ножовете си, тя би нарязала на парчета всеки, който се опита да я затвори в кула, би направила мост от трупа му и би излязла безстрашно на свобода, развяла буйните си коси. Именно това беше трън в очите на Клеъри, колкото и да се опитваше да харесва Изабел.

— Изи — каза Джейс, когато приближиха езерото и тя подскочи и се завъртя. Усмивката й беше ослепителна.