Касандра Клеър - Град от пепел

— Инквизиторката и Клейвът са едно и също нещо. Семейство Лайтууд не биваше да допускат това. Аз не бих позволил на никого да постъпва така с теб.

Джейс притисна рамене до стената. Гледаше да е възможно по-далече от баща си, доколкото веригата му позволяваше.

— Дошъл си тук да ме убиеш ли?

— Да те убия ? Защо ми е да те убивам?

— А защо ти беше да убиваш Джеремая? Само не ми казвай, че както си минавал покрай него, той ей така, изведнъж се е гътнал. Знам, че ти си го направил.

Известно време Валънтайн гледаше трупа на брат Джеремая.

— Да, аз го убих, както и останалите мълчаливи братя. Принуден бях. Те притежаваха нещо, от което се нуждаех.

— Какво? Чувство за приличие?

— Това — каза Валънтайн и със светкавично движение изтегли меча от ножницата на рамото си. — Мелартак.

Джейс потисна вика на изумление, който се надигна в гърлото му. Бе разбрал достатъчно: огромният, тежък и остър сребърен меч, чиято дръжка бе с формата на разперени крила, бе висял над Говорещите звезди в заседателната зала на мълчаливите братя.

— Взел си Меча на мълчаливите братя?

— Никога не е бил техен — рече Валънтайн. — Той принадлежи на всички нефилими. Това е острието, с което ангелът изпъдил Адам и Ева от градината. И постави в източната част на градината Едем един херувим и огнен меч, който се върти във всички посоки — изрецитира той, наведен над острието.

Джейс облиза сухите си устни.

— Какво ще правиш с него?

— Ще ти кажа — рече Валънтайн, — когато се уверя, че мога да ти вярвам, и когато усетя, че и ти ми вярваш.

— Да ти вярвам? След като в Ренуик избяга през портала и след това го счупи, за да не мога да те последвам? И след като се опита да убиеш Клеъри?

— Никога не бих наранил сестра ти — каза Валънтайн с гневна нотка в гласа. — Както не бих наранил и теб.

— Всичко, което правиш, ме наранява! Семейство Лайтууд са тези, които ме спасиха!

— Не аз съм този, който те заключи тук. Не аз съм този, който те заплаши и който се отнесе с недоверие към теб. Направиха го семейство Лайтууд и техните приятели от Клейва. — Валънтайн направи пауза. — Като те гледам така, толкова сдържан след всичко, което ти причиниха, наистина се гордея с теб.

При тези думи Джейс вдигна изненадано поглед, толкова бързо, че усети вълна от замайване. Ръката му запулсира болезнено. Потисна болката и дишането му постепенно се укроти.

— Какво? — попита невярващо.

— Сега виждам грешката, която допуснах в Ренуик — продължи Валънтайн. — Представях си те като малкото момче, което изоставих в Идрис, покорно на всяко мое желание. Вместо това намерих вироглав млад мъж, независим и смел, но при все това продължих да те третирам като дете. Нищо чудно, че се опълчи срещу мен.

— Да съм се опълчил? Аз… — Гърлото на Джейс се сви и той не можа да произнесе думите, които напираха у него. Сърцето му започна да бие в ритъма на пулсирането на ръката му.

Валънтайн се приведе напред.

— Никога не съм имал възможност да ти разкажа за миналото си, да ти обясня защо е трябвало да направя това, което сторих.

— Няма нищо за разказване. Ти си убил баба ми и дядо ми. Държеше майка ми затворена. Уби други ловци на сенки, за да постигнеш целите си. — Всяка дума от устата на Джейс имаше вкус на отрова.

— Ти знаеш само половината от фактите, Джонатан. Излъгах те, когато беше дете, защото беше твърде малък, за да разбереш. Сега си достатъчно голям, за да чуеш истината.

— Ами кажи ми я тогава.

Валънтайн посегна през решетките на килията и постави ръката си върху тази на Джейс. Той почувства грубите му, мазолести пръсти по същия начин, по който ги бе чувствал, когато беше на десет години.

— Искам да ти се доверя, Джонатан. Бих ли могъл?

Джейс понечи да отговори, но не можа да отрони и дума.

Усещаше около гърдите си някакъв железен обръч, който бавно го притискаше и постепенно спираше дъха му.

— Надявам се… — прошепна той.

Над тях се чу звук. Звукът приличаше на затръшване на метална врата, после Джейс чу стъпки и някакъв шепот, който отекваше в каменните стени на Града. Валънтайн се изправи, като закри магическата светлина с ръка, докато тя се стопи до слабо мъждукане, а той самият се очерта като бледа сянка.

— По-бързи са, отколкото си мислех — промърмори и сведе поглед към Джейс през решетката.

Джейс надникна през нея, но не можа да види нищо на бледото мъждукане на магическата светлина. Сети се за кълбящата се тъмна форма, която бе видял преди и която прегазваше всяка светлина пред себе си.