Касандра Клеър - Град от пепел

Без да иска, Джейс се сети за Ходж. Ако той беше тук, огънят щеше да гори, газените лампи щяха да са запалени и щяха да хвърлят златиста светлина върху паркета. Самият Ходж щеше да седи във фотьойла до огъня, с Хюго, кацнал на рамото му, и разтворена книга…

Ала в стария фотьойл на Ходж беше седнал някой. Някаква тънка и сива фигура се изправи и плавно извивайки се като змия, се обърна към него с хладна усмивка.

Беше жена. Бе наметната със старомодна тъмносива пелерина, която падаше до върха на ботушите й. Под нея се виждаше стилен тъмносив костюм, с огромна яка, твърдите ръбове на която се впиваха в шията й. Косата й беше светлоруса, почти безцветна, силно опъната назад, а очите й бяха сиви и гледаха сурово. Те въздействаха на Джейс като допир с ледена вода, докато жената местеше поглед от мръсните му, окаляни джинси, към израненото му лице, после към очите му, където се закова.

За миг нещо трепна в погледа й, подобно на искрица от пламък, скрит под лед. После изчезна.

— Ти ли си онова момче?

Преди Джейс да успее да отговори, се чу друг глас: беше Мерис, която сигурно бе влязла в библиотеката след него. Запита се как не я е чул да приближава, след което видя, че е събула обувките си с токчета и сега е с пантофи. Беше облечена в дълга роба от рисувана коприна, а устните й бяха свити.

— Да, инквизиторке — рече тя. — Това е Джонатан Моргенстърн.

Инквизиторката се плъзна към Джейс, подобно на извиващ се сив пушек. Спря пред него и протегна ръка — бяла, с дълги пръсти, напомняше му на паяк-албинос.

— Погледни ме, момче — каза тя и внезапно дългите пръсти се озоваха под брадичката му и започнаха да повдигат главата му. Ръката беше изключително силна. — Ще ме наричаш инквизитор. Само така и по никакъв друг начин. — Кожата около очите й беше прорязана от тънки линии, подобни на пукнатини в боя. От крайчетата на устата й до брадичката се спускаха две тесни бразди. — Разбра ли?

За Джейс инквизиторката винаги бе била някаква далечна, полутайнствена фигура. Нейната самоличност, дори и много от функциите й биваха пазени в дълбока тайна от Клейва. Винаги си я бе представял като нещо подобно на мълчаливите братя, с тяхната вътрешна сила и тайнственост. Изобщо не си я представяше така директна… и така враждебна. Очите й сякаш го пронизваха и искаха да отстранят от него обгръщащата го броня от решителност и насмешливост, като проникнат чак до костите му.

— Казвам се Джейс — рече той. — А не момче . Джейс Уейланд.

— Нямаш право да се наричаш Уейланд — каза тя. — Ти си Джонатан Моргенстърн. Твърдението, че се казваш Уейланд, те прави лъжец. Също като баща ти.

— Всъщност — каза Джейс — предпочитам да ме мислят за неповторим и изключителен, единствения по рода си лъжец.

— Ясно. — Лека усмивка разкриви бледите й устни. Тази усмивка не беше приятелска. — Не понасяш да те командват, също като баща ти. Като ангела, чието име носите. — Пръстите й стиснаха брадичката му с внезапна жестокост, ноктите й се впиха болезнено в нея. — Луцифер беше възнаграден за своето непокорство, когато Бог го изпрати в ада. — Дъхът й беше кисел като оцет. — Ако се опълчиш на моя авторитет, уверявам те, че ще завиждаш на леката му участ.

Тя го пусна и отстъпи назад. Джейс усети леко кървене на местата, където се бяха впивали ноктите й. Ръцете му трепереха от гняв, но не понечи да избърше кръвта.

— Имоджин… — започна Мерис, но после се поправи. — Инквизиторке Херондейл. Той се съгласи да се подложи на проверката с Меча, за да разберете дали казва истината.

— За баща си ли? Да. Разбира се, че ще разбера. — Стегнатата яка на инквизитор Херондейл се впи в шията й, когато тя се обърна да погледне Мерис. — Мерис, знаеш, че Клейвът не е доволен от вас. Вие с Робърт сте ръководители на института. Имате късмет, че от години досието ви е относително чисто. Е, без да броим онези неприятности с демона наскоро, после обаче всичко се оправи. Няма оплаквания дори и от Идрис и затова Клейвът е така благосклонен. Но започнахме да се чудим дали наистина сте се отказали от клетвата си към Валънтайн. Ако е така, имайте предвид, че ви е заложил капан и вие се хванахте в него. Но сигурно и ти вече си наясно с това.

— Това не е капан — намеси се Джейс. — Баща ми е знаел, че семейство Лайтууд ще се грижат за мен, само ако си мислят, че съм син на Майкъл Уейланд. Това е всичко.

Инквизиторката го погледна така, сякаш бе говореща хлебарка.

— Чувал ли си някога за кукувицата, Джонатан Моргенстърн?