Касандра Клеър - Град от пепел

— Мерис. — Гласът на Люк секна. — Кажи ми, че не си я повикала за това!

— Не съм! Да не мислиш, че Клейвът ще гледа отстрани тези безумия с бездушните воини, портали и показни убийства? След всичко, което направи Ходж? Благодарение на Валънтайн сега всички сме под наблюдение — завърши тя, гледайки пребледнялото и изплашено лице на Джейс. — Инквизиторката може да тикне Джейс в затвора. Може да го лиши от руните му. Мислех, че ще е по-добре…

— Джейс да го няма, когато тя пристигне — каза Люк. — Значи затова си бързала да го отпратиш.

— Каква е тази инквизиторка? — попита Клеъри. Думата и навяваше представи за испанската инквизиция, за мъчения и камшици. — С какво се занимава?

— Държи под наблюдение ловците на сенки от името на Клейва — каза Люк. — Следи за това, нефилимите да не нарушават закона. След въстанието не изпуска от очи всички членове на Кръга.

— Тя ли е проклела Ходж? — попита Джейс. — А теб изпрати тук?

— Тя избра наказанието на Ходж и нашето изгнание. Мрази баща ти, а и нас никога не ни е обичала.

— Няма да си тръгна — каза Джейс, все още пребледнял. — Какво ще стане, ако тя дойде и не ме намери тук? Ще си помисли, че се опитваш да ме скриеш. Ще ви накаже — теб, Алек, Изабел и Макс.

Мерис нищо не каза.

— Мерис, не ставай глупава — рече Люк. — Ще те порицае, задето си оставила Джейс да си тръгне. Ако той остане тук и позволи да бъде подложен на проверката с Меча, това би било знак, че е честен.

— Да остави Джейс… сериозно ли говориш, Люк? — попита Клеъри. Вярно, че идеята да се използва Мечът беше нейна, но вече съжаляваше, че изобщо е повдигнала въпроса. — Тази жена ми изглежда ужасна.

— Но ако Джейс си тръгне — отвърна Люк, — никога повече няма да може да се върне. Никога вече няма да бъде ловец на сенки. Все пак инквизиторката е дясната ръка на закона. Ако Джейс иска да бъде част от Клейва, ще трябва да говори с нея. Той притежава нещо, нещо, което липсваше на членовете на Кръга след въстанието.

— И какво е то? — попита Мерис.

Люк леко се усмихна.

— За разлика от теб Джейс говори истината.

Мерис с мъка си пое въздух, после се обърна към Джейс.

— В крайна сметка, решението си е твое — каза тя. — Ако искаш да бъдеш проверен, остани тук и изчакай инквизиторката.

— Ще остана — каза Джейс. В гласа му имаше твърдост, лишена от всякакъв гняв, което изненада Клеъри. Той гледаше покрай Мерис, в очите му трепкаше светлина като отразени пламъчета. В този миг Клеъри не можеше да не отбележи поразителната прилика с баща му.

— Портокалов сок, меласа, яйца — е, с изтекъл преди седмици срок на годност — и нещо, което прилича на маруля.

— Маруля ли? — Клеъри надникна над рамото на Саймън в хладилника. — О, това е моцарела.

Саймън потръпна и затвори с крак вратата на хладилника на Люк.

— Дали да не си поръчаме пица?

— Вече го направих — каза Люк, който влезе в кухнята с безжичен телефон в ръка. — Огромна вегетарианска пица и три коли. Обадих се и в болницата — добави той, като вдигна телефона. — Няма промяна в състоянието на Джослин.

— О, — каза Клеъри и седна до дървената маса в кухнята на Люк. Обикновено Люк поддържаше изрядна чистота, ала в момента масата бе отрупана с неотворена поща и купища мръсни чинии. Зелената пътна чанта на Люк бе овесена на гърба на един стол. Знаеше, че трябва да помага с почистването, но напоследък просто нямаше сили. Кухнята на Люк беше малка и поомърляна, меко казано — той не беше много по готвенето, за което свидетелстваше фактът, че на поставката за подправки, която висеше над старомодната газова печка, нямаше подправки. Той я използваше, за да държи там кутии с кафе и чай.

Саймън седна до нея, докато Люк събираше мръсните чинии от масата и ги слагаше в мивката.

— Добре ли си? — попита с тих глас.

— Добре съм. — Клеъри с мъка се усмихна. — Не съм очаквала мама да се събуди днес, Саймън. Имам чувството, че тя… очаква нещо.

— Знаеш ли какво е то?

— Не. Само предполагам, че нещо липсва. — Погледна Люк, но той бе погълнат от енергичното търкане на чиниите в мивката. — Или някой.

Саймън й хвърли шеговит поглед и сви рамене.

— Значи сцената в института е била покъртителна, така ли?

Клеъри сви рамене.

— Майката на Алек и Изабел е ужасна.

— Как се казваше тя?

— Мерис — отвърна Клеъри, като имитираше произношението на Люк.

— Това е старо име сред ловците на сенки. — Люк бършеше ръцете си в кухненската кърпа.