Касандра Клеър - Град от пепел

— Ще смогнеш — заключи Рафаел. После отново се обърна към Мерис. — Приключихме ли с нашата работа?

Мерис заговори с усилие.

— Щом казваш, че децата на нощта не са замесени в тези убийства, ще ти повярвам. Нямам друг избор, освен ако не излязат на светло други факти.

Рафаел се намръщи.

— На светло ли? — рече той. — Не обичам тази фраза. — После се обърна и Клеъри с учудване забеляза, че по контурите му може да вижда през него, сякаш беше снимка, обгоряла по края. Лявата му ръка беше прозрачна и през нея виждаше големия метален глобус, който Ходж винаги държеше на бюрото. После ахна от изненада, когато прозрачността му се плъзна нагоре по ръцете, след което обхвана гърдите и раменете му и в следващия миг той изчезна, подобно на изтрита от рисунка фигура. Мерис въздъхна с облекчение.

Клеъри гледаше изумено.

— Той мъртъв ли е?

— Кой, Рафаел ли? — попита Джейс. — Вероятно не. Това беше само негова холограма. Той не може да влезе в института.

— Защо?

— Защото това е свещено място — рече Мерис. — А той е прокълнат.

Студените й очи ни най-малко не омекнаха, когато се обърна към Люк.

— Значи, оглавяваш глутница тук? — попита тя. — Май не съм много изненадана. Съвсем типично за теб.

Люк не обърна внимание на язвителността в гласа й.

— Да не би Рафаел да беше тук заради детето, което беше убито днес?

— Не само то, а и един магьосник — рече Мерис. — Бил намерен мъртъв в центъра преди два дни.

— Но защо Рафаел беше тук?

— Магьосникът бил обезкървен — каза Мерис. — Вероятно този, който е убил върколачето, е бил прекъснат, преди да излочи кръвта му и подозрението естествено падна върху децата на нощта. Вампирът дойде, за да ме увери, че неговите хора нямат нищо общо с това.

— И ти му повярва? — попита Джейс.

— Не мисля, че точно сега е моментът да обсъждам нещата на Клейва с теб, Джейс… не и пред Лушън Греймарк.

— Сега се казвам Люк. Люк Гароуей.

Мерис поклати глава.

— Едва те познах. Станал си истински мунди.

— Нали това е целта.

— Всички мислехме, че си мъртъв.

— Надявахте се — тихо я поправи Люк. — Надявахте се да съм мъртъв.

Мерис го погледна така, сякаш се бе задавила с кост.

— Седнете тогава — каза най-накрая тя, като посочи столовете пред бюрото. — Сега — рече Мерис, когато те заеха местата си — предполагам, ще ми кажете защо сте тук.

— Джейс иска да се изправи пред Клейва — обясни без предисловие Люк. — Аз ще гарантирам за него. Бях в Ренуик в нощта, когато Валънтайн разкри тайната си. Бих се с него и едва не се убихме взаимно. Гарантирам, че всичко, казано от Джейс относно случилото се, е истина.

— Не мисля, че мога да се доверя на твоите думи — възрази Мерис.

— Може да съм ликантроп — каза Люк, — но едновременно с това съм и ловец на сенки. Готов съм да се подложа на проверката с Меча, ако това ще помогне.

С меча ли? Това не звучеше никак добре. Клеъри погледна към Джейс. Беше необичайно тих, бе сплел пръсти в скута си, но от него лъхаше някакво напрежение, сякаш бе на косъм да избухне. Той улови погледа й и обяви:

— Мечът. Втората реликва на смъртните. Използва се, за да се разбере дали даден ловец на сенки лъже.

— Ти не си ловец на сенки — рече Мерис на Люк, сякаш Джейс не беше казал нищо. — Не си живял според закона на Клейва от много време.

— Имаше време, когато и ти не живя според него — отвърна Люк. Бузите на Мерис силно поруменяха. — Предположих — продължи той, — че вече си преодоляла неспособността си да се доверяваш на някого, Мерис.

— Някои неща не могат да бъдат забравени. — Гласът й прозвуча заплашително меко. — Въобразяваш си, че инсценирането на собствената му смърт е единственото нещо, за което Валънтайн ни е лъгал? Мислиш си, че чарът и честността вървят ръка за ръка? И аз мислех така. Но съм грешала. — Тя се изправи и се облегна на масата с тънките си ръце. — Той ни казваше, че ще даде живота си за Кръга и че очаква от нас да направим същото. И щяхме да го направим — всички ние, сигурна съм в това. Поне аз щях да го направя. — Погледът й се плъзна по Джейс и Клеъри, после се кръстоса с този на Люк. — Спомни си как ни говореше, че въстанието щяло да бъде нищо работа, дори не истинска битка, няколко невъоръжени пратеници срещу цялата мощ на Кръга. Бях така уверена в лесната ни победа, че когато тръгнахме към Аликанте, оставих Алек сам вкъщи в люлката. Помолих Джослин да наглежда детето ми, докато ме няма. Тя отказа. Сега знам защо. Тя е знаела, ти също. И не ни предупредихте.