Касандра Клеър - Град от пепел

— Опитах се да те предупредя за Валънтайн — каза Люк. — Ти не щеше и да чуеш.

— Не говоря за Валънтайн. Имам предвид въстанието! Когато пристигнахме, бяхме петдесет срещу петстотин долноземци…

— Вие щяхте да ги избиете невъоръжени, защото си мислехте, че са само петима — каза тихо Люк.

Ръцете на Мерис се притиснаха още по-силно към бюрото.

— Вместо това ние бяхме избити — каза тя. — Насред клането се огледахме за Валънтайн да ни поведе. Но него го нямаше. В това време Клейвът беше обградил залата за преговори. Помислихме, че Валънтайн е убит, бяхме готови да дадем собствения си живот в последен отчаян устрем. После се сетих за Алек, ако аз умра, какво ще стане с момченцето ми? — Гласът й пресекна. — Затова се оттеглих от битката и се предадох на Клейва.

— Постъпила си правилно, Мерис — каза Люк.

Тя се обърна към него, очите й блестяха.

— Не се нуждая от одобрението ти, върколако. Ако не беше ти…

— Не упреквайте него! — прекъсна я Клеъри, като се понадигна. — Ваша е вината, задето сляпо сте се доверили на Валънтайн…

— Мислиш, че не знам това? — Гласът на Мерис бе прегракнал. — О, това казаха и от Клейва, когато ни разпитваха. Използваха Меча и разбираха кога лъжем, но не можеха да ни накарат да проговорим… нищо не беше в състояние да ни накара да проговорим, докато…

— Докато какво? — обади се Люк. — Така и не разбрах. Винаги съм се питал какво са ви казали, за да ви накарат да се обърнете срещу него.

— Просто истината — рече Мерис, като в гласа й се усети внезапна умора. — Че Валънтайн не е загинал в залата. Че е избягал… оставил ни е да умрем без него. Казаха ни, че е умрял по-късно, запалил се бил в дома си. Инквизиторската ни показа костите му, обгорения амулет, който винаги носеше. Което, разбира се, пак се оказа лъжа… — Гласът й заглъхна, после отново се оживи, думите й отекваха ясно: — Така или иначе, постепенно всичко излезе наяве. Най-накрая всички си признахме, че сме били в Кръга. Преди битката Валънтайн ме беше дръпнал встрани и ми бе казал, че от всички в Кръга най-много се доверява на мен, че съм най-близкият му съратник. Когато от Клейва започнаха да ни разпитват, разбрах, че същото е казал и на останалите.

— И в ада няма ярост по-голяма от тази на отхвърлената жена — промърмори Джейс толкова тихо, че само Клеъри успя да го чуе.

— Той излъга не само Клейва, но и нас. Възползва се от верността и привързаността ни. Точно както направи и когато те изпрати при нас — каза Мерис, като погледна Джейс право в очите. — А сега се завърна и Бокалът на смъртните е у него. Кроял е планове за това през всичките тези години, през цялото време. Не мога да си позволя да ти вярвам, Джейс. Съжалявам.

Джейс нищо не каза. Лицето му беше безизразно, но докато Мерис говореше, то ставаше все по-бледо, незаздравелите му рани на челюстта и бузата му се откроиха още повече.

— И сега какво? — каза Люк. — Какво очакваш да направи той? Къде предлагаш да отиде?

Очите й за миг се спряха на Клеъри.

— Защо не при сестра си? Семейството…

— Изабел е сестра на Джейс — прекъсна я Клеъри. — Алек и Макс са негови братя. Какво ще им кажете на тях? Те ще ви намразят завинаги, ако изхвърлите Джейс от дома си.

Мерис впи очи в нея.

— Какво разбираш ти?

— Познавам Алек и Изабел — отвърна Клеъри. За миг се сети за Валънтайн, но пропъди мисълта за него. — Семейството е повече от кръвта, която тече във вените. Валънтайн не ми е баща. Моят баща е Люк. Точно както Алек, Макс и Изабел са семейството на Джейс. Ако се опитате да го откъснете от семейството, ще оставите рана, която никога няма да зарасне.

Люк я погледна с нещо като неизпитано досега уважение. Нещо проблесна в очите на Мерис… колебание?

— Клеъри, стига — каза тихо Джейс. Гласът му беше съкрушен. Клеъри се обърна към Мерис.

— Ами Мечът? — попита тя.

За миг Мерис я погледна искрено озадачена.

— Какъв меч?

— Мечът на истината — рече Клеъри. — Онзи, с помощта на който може да се разбере дали един ловец на сенки лъже или не. Можете да го използвате, за да проверите Джейс.

— Това е добра идея. — В гласа на Джейс имаше искрица оживление.

— Клеъри, подбудите ти са добри, но не знаеш как се борави с този меч — каза Люк. — Единствената, която умее да го използва, е инквизиторката.

Джейс се наведе напред.

— Ами да се обадим на инквизиторката тогава. Аз ще се погрижа.

— Не — каза Люк, но Мерис погледна към Джейс.

— Инквизиторката — рече тя с досада — вече е на път…