Касандра Клеър - Град от пепел

Клеъри дойде в съзнание сред множество гласове, а в очите й блеснаха светлини. Бе положена по гръб върху нагънатата метална каросерия на пикапа на Люк. Отгоре се рееше сиво-черното небе. Тя долавяше мириса на речната вода около себе си, примесен с мирис на дим и кръв.

Бели лица бяха надвесени над нея подобно на въздушни балони. Когато примигна, размазаните им очертания се избистриха.

Люк. И Саймън. И двамата бяха свели поглед към нея с израз на безкрайна тревога. За миг й се стори, че косата на Люк беше побеляла. После, като примигна, разбра, че беше покрита с пепел. Черни сажди бяха полепнали по дрехите и кожата му, а дим изпълваше въздуха.

Клеъри се закашля и усети в устата си вкуса на пепел.

— Къде е Джейс?

— Той… — Саймън погледна към Люк и Клеъри усети, че сърцето й се свива.

— Той е добре, нали? — попита настойчиво тя. Надигна се и седна, при което остра болка я прониза в главата. — Къде е той? Къде е той ?

— Тук съм. — Джейс се появи в периферното й зрение, лицето му беше в сянка. Той коленичи до нея. — Съжалявам. Трябваше да съм тук, когато се събуди. Просто…

Гласът му секна.

— Просто какво? — Тя го гледаше втренчено. На светлината на звездите косата му беше много повече сребриста, отколкото златиста, очите му сякаш бяха безцветни. Кожата му беше изцапана с черни и сиви петна.

— Той мислеше, че и ти си мъртва — каза Люк и внезапно се изправи. Гледаше втренчено към реката, гледаше нещо, което Клеъри не можеше да види. Черни стълбове дим се виеха към небето, което изглеждаше сякаш е обхванато в пламъци.

— И аз? Кой друг е мъртъв…? — Тя спря, когато я сграбчи пронизваща болка. Джейс видя изражението й и бръкна в якето си, вадейки оттам стилито си.

— Стой мирно, Клеъри. — Усети парене по ръката между лакътя и китката, а после главата й започна да се прояснява.

Огледа се и видя, че седи на някаква мокра дъска, облегната на гърба на кабината на пикапа. Каросерията беше пълна с десетина сантиметра плискаща се вода, смесена със саждите, които падаха от небето като ситен черен дъждец.

Погледна към мястото, където Джейс чертаеше лечителния знак от вътрешната страна на ръката й. Вече не изпитваше слабост, сякаш той вливаше сила във вените й.

Преди да се отдръпне, Джейс прокара пръсти по линията на иратце . Ръката му беше студена и мокра, също като кожата й. Целият беше подгизнал, влажната му коса лъщеше, а мокрите дрехи бяха залепнали за тялото му.

Клеъри усещаше тръпчив вкус в устата си, сякаш беше близала пепелник.

— Какво се е случило? Пожар ли имаше?

Джейс хвърли поглед към Люк, който гледаше втренчено към плътната сиво-черна река. Тук-там по водата плаваха лодки, но от кораба на Валънтайн нямаше и следа.

— Да — каза той. — Корабът на Валънтайн изгоря и потъна. Не остана нищо от него.

— Но къде са всички? — Клеъри премести погледа си върху Саймън, който единствен сред тях беше сух. И без това бледата му кожа имаше лек зеленикав оттенък, сякаш му беше лошо или имаше температура. — Къде са Изабел и Алек?

— Те са в една от другите лодки на ловците на сенки. Добре са.

— А Магнус? — Тя се обърна, за да погледне в кабината, но установи, че е празна.

— Трябваше да се погрижи за някои от по-тежко ранените ловци на сенки — каза Люк.

— Значи всички са добре? Алек, Изабел, Мая — те са добре, нали? — Клеъри сама долавяше колко писклив бе гласът й.

— Изабел беше ранена — отвърна Люк. — Както и Робърт Лайтууд. На него ще му трябва доста време, за да се възстанови. Много от останалите ловци на сенки, включително Мелик и Имоджин, са мъртви. Това беше много тежка битка, Клеъри, и не завърши много добре за нас. Валънтайн изчезна. Както и Мечът. Дивизията понесе тежки загуби. Не знам…

Той не продължи. Клеъри го гледаше втренчено. Имаше нещо в гласа му, което я плашеше.

— Съжалявам — каза тя. — Вината беше моя. Ако аз не…

— Ако не беше направила това, което направи, Валънтайн щеше да убие всички на кораба — каза пламенно Джейс. — Само ти успя да предотвратиш битката да се превърне в масово клане.

Клеъри го гледаше втренчено.

— Искаш да кажеш, това, което направих с руната ли?

— Ти разби кораба на парчета — каза Люк. — Всеки болт, всеки нит, който държеше кораба цял, се разхвърча на всички посоки. Всичко се разпадна на съставните си части. Резервоарите с бензин също експлодираха. Мнозина от нас едва успяха да скочат във водата, преди всичко да избухне в пламъци. Това, което ти направи… никой досега не е виждал подобно нещо.