Касандра Клеър - Град от пепел

Валънтайн завъртя глава и погледна зад себе си, за първи път Клеъри виждаше по лицето му израз на истинска изненада. Той се обърна с лице към Джейс и Саймън.

В мига, когато острието на Меча се отмести от шията на Клеъри, леденият студ изчезна от нея, вземайки със себе си и цялата й сила. Тя се свлече на колене и неистово затрепери. Когато вдигна ръка да избърше сълзите от лицето си, видя, че върховете на пръстите й са посинели и скоро щяха да измръзнат.

Джейс я погледна ужасен, а после се обърна към баща си.

— Какво си й направил?

— Нищо — каза Валънтайн, като си възвръщаше самообладанието. — Засега.

За почуда на Клеъри Джейс пребледня, сякаш поразен от думите на баща си.

— Аз съм този, който трябва да те попита какво си направил, Джонатан — рече Валънтайн и макар да говореше на Джейс, очите му бяха приковани върху Саймън. — Защо това нещо е още живо? Те могат да се възстановяват, но не и с толкова малко кръв в себе си.

— Мен ли имате предвид? — попита Саймън. Клеъри го погледна изумено. Саймън звучеше различно . Не звучеше като дете, което се държи нахално, а като някой, който се чувства равен с Валънтайн Моргенстърн. Като някой, който заслужава да му бъде равен. — О, вярно, вие ме оставихте мъртъв. Добре де, по-мъртъв от нормалното.

— Млъкни. — Джейс хвърли гневен поглед към Саймън; очите му бяха много тъмни. — Остави на мен. — Той се обърна към баща си. — Дадох на Саймън да пие от кръвта ми. Иначе щеше да умре.

Вече станалото съвсем сериозно лице на Валънтайн се вкамени още повече, сякаш костите всеки миг щяха да пробият кожата и да изскочат навън.

— Ти доброволно си дал на вампира да пие от кръвта ти?

Джейс сякаш се поколеба за момент, погледна към Саймън, който се беше втренчил във Валънтайн с бясна ненавист. После каза спокойно:

— Да.

— Нямаш представа какво си направил, Джонатан — рече Валънтайн със страховит глас. — Нямаш представа.

— Спасих един живот — отвърна Джейс. — Живот, който ти се помъчи да отнемеш.

— Не човешки живот — каза Валънтайн. — Ти си възкресил едно чудовище, което ще убива, за да се храни. От неговия вид са винаги гладни…

— Хрумна ми, че тъкмо в момента съм доста гладен — каза Саймън и се усмихна, за да покаже вампирските си зъби, които се бяха удължили. Те блестяха бели и остри на долната му устна. — Не бих отказал малко кръв. Разбира се, вашата кръв може и да ме задави, нищожество такова…

Валънтайн се засмя.

— Ще се радвам да видя как го правиш, привидение — каза той. — Ако Мечът на смъртните те разсече, жив ще изгориш.

Клеъри видя как очите на Джейс се насочват към Меча, а после и към нея. В тях се четеше неизречен въпрос. Тя побърза да каже:

— Мечът не е минал през ритуала. Още не. Той не е взел кръвта на Мая, така че не е завършил церемонията…

Валънтайн се обърна към нея и тя го видя да се усмихва. В следващия момент Мечът сякаш проблесна в ръката му, а после нещо я удари — сякаш беше разтърсена от вълна, съборена, а после вдигната против волята й и хвърлена във въздуха. Тя се търкаляше безпомощно на пода, без да може да се спре, докато не се удари с всичка сила в една преградна стена. Болката й отне дъха и тя остана да лежи там.

Саймън се спусна към нея. Валънтайн завъртя Меча и нагоре се издигнаха огнени пламъци, които го накараха да залитне назад с горещата вълна.

Клеъри се опита да се изправи на лакти. Устата й беше пълна с кръв. Зави й се свят и тя се запита колко ли силно си е ударила главата и дали няма да припадне. Решително се концентрира върху мисълта да не загуби съзнание.

Огънят бе изчезнал, но Саймън още лежеше замаян на пода. Валънтайн му хвърли кратък поглед, а после се обърна към Джейс.

— Ако сега убиеш привидението — каза той, — ще можеш да поправиш грешката си.

— Не — прошепна Джейс.

— Само вземи оръжието в ръка и го забий в сърцето му. — Гласът на Валънтайн беше нежен. — Само едно движение. Нищо, което да не си правил и преди.

Джейс отвърна на втренчения поглед на баща си.

— Видях Аграмон — каза той. — Той ми се яви в твоя образ.

— Видял си Аграмон? — Мечът проблесна, когато Валънтайн пристъпи към сина си. — И още си жив?

— Убих го.

— Убил си демона на страха, а няма да убиеш някакъв вампир, дори и по мое нареждане?

Джейс стоеше и гледаше Валънтайн с безизразно лице.

— Той наистина е вампир — каза той. — Но името му е Саймън.

Валънтайн застана пред Джейс с Меча в ръката си, който гореше с жестока черна светлина. За един ужасен миг Клеъри се запита дали Валънтайн възнамерява да прониже Джейс и дали Джейс ще му позволи.