Касандра Клеър - Град от пепел

Като гледаше разкъсаната рана на гърлото на Саймън, веднага можеше да каже кой метод бе избрал Валънтайн.

Джейс посегна да затвори втренчените очи на Саймън. За да преодолее Клеъри смъртта му, то по-добре да не го вижда така. Той прокара ръка по яката на тениската на Саймън с намерение да я дръпне нагоре и да покрие раната.

Изведнъж Саймън помръдна. Клепачите му трепнаха и се отвориха, очите му се прибелиха. После леко изстена, устните му се разтегнаха и от тях се подадоха вампирските зъби. Дъхът му издаде хриптящ звук в прерязаното му гърло.

Джейс усети, че му се гади, ръката му стисна яката на Саймън. Той не беше мъртъв. Но, Боже, болката трябва да бе неописуема. Той не можеше да се излекува, не можеше да се възстанови, не и без…

Не и без кръв. Джейс пусна тениската на Саймън и разкъса със зъби десния си ръкав. Като използва острието на нащърбената подпора, той направи дълбок разрез по дължината на китката си. По повърхността на кожата му бликна кръв. Той хвърли подпората; тя се удари със звън в металния под. Джейс усети във въздуха мириса на собствената си кръв, тръпчива и бакърена.

Сведе поглед към Саймън, който не помръдваше. Сега вече кръвта течеше по ръката на Джейс и китката му гореше. Поднесе я над лицето на Саймън, като остави кръвта да се стича по пръстите му и да капе в устата на Саймън. Никаква реакция от негова страна. Саймън не помръдваше. Джейс се приближи още и коленичи над Саймън, дъхът му образуваше бели облаци в ледения въздух. Наведе се и притисна окървавената си китка до устата на Саймън.

— Пий кръвта ми, идиот такъв — прошепна той. — Пий.

Известно време нищо не се случи. После очите на Саймън трепнаха изпод клепачите. Джейс усети остро убождане в китката си, нещо като разкъсване, силен натиск… и дясната ръка на Саймън се вдигна и стисна ръката на Джейс точно над лакътя. Саймън се надигна от пода, натискът върху китката на Джейс се увеличи, когато зъбите на Саймън се забиха по-дълбоко. Джейс усети силна болка в ръката си.

— Добре — каза Джейс. — Добре, стига.

Саймън отвори очи. Те вече не бяха бели, а с тъмнокафяви ириси, които се спряха върху Джейс. Цветът се беше върнал на бузите му, ярка руменина като при треска. Устните му бяха леко разтворени, белите зъби бяха изцапани с кръв.

— Саймън? — рече Джейс.

Саймън се изправи. С невероятна бързина той се нахвърли върху Джейс и го повали. Главата на Джейс се удари в металния под, ушите му забучаха, докато зъбите на Саймън се впиваха в гърлото му. Той се опита да се отскубне, но ръцете на вампира бяха като железни клещи, които го притискаха към земята, а пръстите му се впиваха в раменете му.

Но Саймън не му причиняваше болка. Острата в началото болка постепенно започна да намалява до нещо като леко парене, много подобно на приятното понякога парене от стилито. Постепенно го обори дрямка, която се разнесе по вените му и той усети как мускулите му се отпускат. Ръцете, които преди миг се опитваха да отблъснат Саймън, сега го притиснаха към себе си. Той усети биенето на собственото си сърце, което постепенно се успокои и спадна до едва доловимо ехо. Обгърна го трепкащ мрак, красив и далечен. Джейс затвори очи…

И остра болка прониза шията му. Той изстена и отвори очи. Саймън седеше над него и го гледаше ококорено, сложил ръка на устата си. Раните му бяха изчезнали, макар че по тениската му още имаше петна от прясна кръв.

Джейс отново усети болката в рамото си, прорезната рана на китката и мястото, където шията му бе ухапана. Той вече не чуваше силното биене на сърцето си, но знаеше, че то тупти в гърдите му.

Саймън махна ръка от устата си. Вампирските зъби ги нямаше.

— Можех да те убия — каза той. Гласът му звучеше извинително.

— А аз нямаше да те спра — отвърна Джейс.

Саймън го гледаше втренчено и дълбоко от гърлото му се отрони стенание. Той се изтърколи от Джейс, свлече се на колене и обхвана лактите си. Джейс виждаше тъмните очертания на вените на Саймън през бледата кожа на шията му, които се разклоняваха в сини и лилави линии. Вени, пълни с кръв.

Моята кръв. Джейс се надигна и седна, а после затърси стилито си. Рисуването на лечителната руна му беше толкова трудно, усещането бе като да влачиш оловна тръба по футболно игрище. Главата му бучеше. Когато приключи с иратцето, той опря глава на стената зад себе си, дишайки тежко. Болката отшумя, когато лечителната руна постепенно започна да действа. Моя кръв във вените му.