Касандра Клеър - Град от пепел

Тя бе великолепна, докато казваше всичко това, помисли си с гордост Алек, истински воин ловец на сенки, всяка част от нея трептеше от справедлив гняв.

Не му се искаше да разваля момента, но те така или иначе щяха скоро да открият, че Джейс го няма. По-добре някой да им спести този шок.

Той се покашля.

— Всъщност има нещо, което мисля, че е добре да знаете…

Клеъри винаги бе мразела влакчетата на ужасите, мразеше усещането стомахът ти да се обръща и да слиза в петите, когато влакчето се спуска надолу. А да бъдеш грабнат от камиона и понесен във въздуха като мишка в ноктите на орел, беше десет пъти по-неприятно. Тя силно изпищя, когато краката й се отлепиха от каросерията на камиона и тялото й шеметно бе издигнато нагоре. Пищеше и се гърчеше… докато не погледна надолу и не видя колко високо се е издигнала над водата и разбра какво ще се случи, ако летящият демон я изпусне. И притихна. Погледнат от такава височина, пикапът приличаше на играчка, подмятана върху вълните.

Градът се въртеше под нея, размазани стени от трепкаща светлина. Можеше дори да е приятно, ако не беше толкова изплашена. Демонът направи заход и се спусна надолу, и изведнъж вместо да се издигне, започна да пада.

Клеъри си представи как съществото я пуска да падне от десетки метри височина и как ще потъне в леденостудените тъмни води и затвори очи. Но да падаш на сляпо в мрака беше още по-лошо. Тя отново отвори очи и видя черната палуба на кораба да се издига под нея като ръка, протегната, за да ги дръпне от небето. Тя изпищя още веднъж, когато се понесоха към палубата, а после минаха през тъмен квадратен отвор, изрязан на палубата. Ето че вече се намираха вътре в кораба.

Летящото същество намали скоростта си. Вече летяха във вътрешността, покрай платформи с висок метален парапет. Клеъри хвърли поглед към тъмните машини; никоя от тях нямаше вид на работеща, навсякъде бяха разхвърляни чаркове и инструменти. И да беше имало преди електрическо осветление, то отдавна не работеше, макар че в целия кораб се просмукваше слаба светлина.

С каквото и да се е движил този кораб преди, сега Валънтайн си служеше с друга енергия. Енергия, която изсмукваше всичката топлина от атмосферата. Леден въздух зашиба лицето й, когато демонът достигна дъното на кораба и се спуснаха по дългия, слабо осветен коридор. Съществото не се отнасяше особено деликатно с нея, когато зави зад един ъгъл, коляното й се блъсна в една тръба и болката се плъзна по целия й крак. Тя извика и чу съскащия му смях над себе си. После той я пусна и Клеъри падна. Докато се премяташе във въздуха, тя се опитваше да се обърне така, че да се приземи на ръце и крака. Почти се получи. С тъп удар падна на пода и замаяна се претърколи встрани.

Клеъри лежеше в полумрака на твърдата метална повърхност. Най-вероятно това бе някакво складово помещение, защото стените бяха гладки и без врати. Високо над нея имаше някакъв квадратен отвор, през който едва се процеждаше светлината. Усещаше цялото си тяло натъртено.

— Клеъри? — прошепна някакъв глас. Тя трепна и се обърна. До нея бе коленичила някаква сянка. Когато очите й свикнаха с мрака, видя дребна фигура, сплетена коса, тъмнокафяви очи. Мая.

— Клеъри, ти ли си?

Клеъри се надигна и седна, без да обръща внимание на острата болка в гърба си.

— Мая. Мая, о, Боже. — Тя гледаше втренчено момичето, после диво огледа помещението. Но освен тях двете нямаше никого. — Мая, къде е той? Къде е Саймън?

Мая прехапа устни. Клеъри видя, че китките й бяха в кръв, а лицето и бе набраздено от засъхнали сълзи.

— Клеъри, толкова съжалявам — каза тя със своя тих и дрезгав глас. — Саймън е мъртъв.

Прогизнал и полуизмръзнал, Джейс се отпусна върху палубата на кораба, от косата и дрехите му се стичаше вода. Той вдигна поглед към облачното нощно небе и въздъхна. Никак не беше лесно да се изкачиш по разнебитената желязна стълба, която едва се крепеше на металния корпус на кораба, особено ако ти се плъзгат ръцете, а прогизналите ти дрехи те теглят надолу.

Ако не беше руната на безстрашието, даде си сметка той, може би щеше да се разтревожи да не би някой от летящите демони да го грабне от стълбата, както голяма птица би грабнала буболечка от ластар.

За щастие те, изглежда, се бяха върнали на кораба, след като бяха хванали Клеъри. Джейс не можеше да си представи какво би искал Валънтайн от нея, но и без това от доста време беше спрял да се опитва да проумее защо баща му прави едно или друго нещо.