Касандра Клеър - Град от пепел

— Това ли си мислиш? — попита Валънтайн съвсем искрено изненадан. — Аз не се интересувам от тайните на Клейва. Искам само той да бъде унищожен и за да постигна това, разполагам с далеч по-мощни оръжия от едно момче.

— Но…

— Ако искаш, вярвай, ако не, недей — каза Валънтайн, като сви рамене. — Ти си едно нищо, Имоджин Херондейл. Представляваш някакъв режим, чиято сила скоро ще залезе, чието управление е към своя край. Не можеш да ми предложиш нищо, което да ме заинтригува.

— Валънтайн! — Инквизиторката се спусна напред, сякаш за да го спре, да го хване, но ръцете й само минаха през него, като през вода. С израз на безкрайно отвращение той отстъпи назад и изчезна.

Последните лъчи на залязващото слънце проблясваха на небето, водата бе приела цвета на желязо. Клеъри потрепери и се загърна по-плътно в якето си.

— Студено ли ти е? — Джейс бе застанал в края на каросерията и гледаше надолу дирята, която колата оставяше след себе си: две бели линии от пяна, които прорязваха водата. Той отиде и седна до нея, с облегнат на прозореца на кабината гръб. Самият прозорец беше почти напълно замъглен от синкав дим.

— На теб не ти ли е?

— Не. — Той поклати глава, съблече якето си и и го подаде. Тя го облече и буквално потъна в него. То бе твърде голямо, но удобно и Клеъри се сгуши в него, наслаждавайки се на мекотата на кожата. — Ще останеш в пикапа, както ти каза Люк, нали?

— Имам ли избор?

— Всъщност не.

Клеъри свали ръкавицата си и му подаде ръка. Джейс я пое и я стисна. Тя сведе поглед към преплетените им пръсти — нейните малки, а неговите дълги и тънки.

— Ти ще намериш Саймън вместо мен — каза тя. — Знам, че ще го направиш.

— Клеъри. — Тя виждаше водата наоколо, отразена в очите му. — Той може би… искам да кажа… може би…

— Не. — В тона й нямаше капка колебание. — Той е добре. Трябва да е добре.

Джейс въздъхна. Ирисите му се набраздиха от тъмна синя вода — като сълзи, помисли си Клеъри, но това не бяха сълзи, а само отражения.

— Има нещо, което искам да те попитам — каза той. — Досега не се осмелявах. Но сега не се страхувам от нищо. — Той прокара ръка по бузата й, топлата му длан докосна студената й кожа и тя усети, че и нейният страх бе изчезнал, сякаш при допира му силата на руната на безстрашието се бе прехвърлила и върху нея. Клеъри вдигна брадичка, устните й се разтвориха в очакване — устните му леко докоснаха нейните, толкова леко, като допир на перце, намек за целувка, но изведнъж се отдръпна, очите му се разшириха невярващо. Тя видя в тях някаква черна стена, която се издигаше и скриваше златото: сянката на кораба.

Джейс извика и се отдръпна от нея, след което се изправи на крака. Клеъри успя несръчно да се надигне, тежкото яке на Джейс й пречеше да пази равновесие. От прозорците на кабината хвърчаха сини искри и на тяхната светлина можеше да се види, че корпусът на кораба бе от черен метал, имаше тънка подвижна стълба, спусната от едната страна, а отгоре бе опасан с железен релинг. Някакви същества, приличащи на големи, безформени птици, бяха кацнали на релинга. Студът излизаше на вълни от кораба, подобно на мраз от айсберг. Когато Джейс извика към нея, дъхът му застина в бял облак, думите му се изгубиха във внезапно появилия се шум от мотора на големия кораб.

Тя се намръщи срещу него.

— Какво? Какво каза?

Джейс я грабна, като прокара ръка под якето й, върховете на пръстите му докоснаха голата й кожа. Тя извика от изненада. Той извади от колана й серафимската кама, която й бе дал преди и я постави в ръката й.

— Казах… — отвърна и я пусна — да извадиш Абрейриъл, защото те идват.

— Кои идват?

— Демоните — посочи той. В първия момент Клеъри нищо не видя. После съзря огромните, безформени птици, които бе видяла преди малко. Те скачаха от релинга една по една, падайки от кораба като камъни, после разтваряха криле и се стрелваха право към пикапа, който плаваше върху вълните. Когато се приближиха, Клеъри видя, че всъщност не бяха точно птици, а грозни летящи същества, подобни на птеродактили, с широки кожени криле и костеливи триъгълни глави. Устите им бяха пълни с неравни остри зъби, подредени в няколко реда, а ноктите им блестяха като насочени остриета.

Джейс скочи върху покрива на кабината, в ръката му блесна Телантес. Когато първото от летящите същества ги приближи, той замахна с камата. Тя разсече черепа на демона така, както се разсича яйце. С пронизителен писък съществото падна встрани, като трепкаше спазматично с крила. Когато потъна, водата започна да ври.