Касандра Клеър - Град от пепел

— Не е същото — каза Клеъри, но нямаше възможност да се обоснове, защото в този момент пикапът на Люк се появи на брега, като пръскаше пясък изпод гумите си. Люк подаде глава от прозореца.

— Готов — каза той на Магнус. — Да тръгваме. Качвайте се.

— Още ли трябва да пътуваме, докато стигнем до лодката? — недоумяваше Клеъри. — Мислех…

— Каква лодка? — изкиска се Магнус, докато се качваше в кабината до Люк. После махна с палец зад себе си. — Вие двамата, качвайте се отзад.

Джейс скочи отзад в откритата каросерия и се наведе да помогне на Клеъри да се качи до него. Когато седна и се облегна на резервната гума, тя съгледа една черна пентаграма, вписана в кръг, начертан върху металния под на каросерията. Лъчите на пентаграмата бяха украсени с някакви сложни, завъртени символи. Те не приличаха съвсем на познатите й руни — усещането беше като да разбираш някого, който говори на някакъв чужд език, но много подобен на твоя.

Люк се наведе от прозореца и извърна поглед към тях.

— Знаете, че тази работа не ми харесва — каза той, като гласът му заглъхваше от вятъра. — Клеъри, ти ще останеш в пикапа с Магнус. Ние с Джейс ще се качим на кораба. Разбра ли?

Клеъри кимна и се сви в ъгъла на каросерията. Джейс седеше до нея, опънал краката си.

— Ще бъде интересно.

— Кое… — започна Клеъри, но пикапът отново потегли, а хрущенето на чакъла под гумите заглуши думите й. Спуснаха се към плитката вода на брега на реката. Когато рязко навлязоха в реката, Клеъри се залепи за задния прозорец… да не би Люк да е решил да ги удави? Тя се завъртя наоколо и видя, че кабината беше изпълнена със смайващи стълбове синя светлина, които се виеха и трептяха. Внезапно пикапът се заклати, сякаш беше минал през нещо огромно. Но после започнаха да се движат плавно напред, сякаш се пързаляха.

Клеъри припълзя на колене и погледна през преградата на каросерията, вече напълно сигурна какво ще види. Те се движеха — не, носеха — по тъмната вода, гумите на камиона едва докосваха повърхността на реката, като образуваха леки вълни, от време на време осветявани от сините искри, пускани от Магнус. Изведнъж всичко бе утихнало, само моторът леко бръмчеше и тук-там се обаждаше някоя чайка. Клеъри погледна Джейс и видя, че той се усмихва.

— Е, това вече наистина ще впечатли Валънтайн.

— Не знам — каза Клеъри. — Някои елитни групи разполагат с батаранги 5 5 Батаранги — Метателно оръжие с формата на прилеп, използвано от комиксовия герой Батман. и екипировка за катерене по стени. А ние какво имаме — воден камион.

— Ако не ти харесва, нефилимке — обади се Магнус от кабината, — защо не се опиташ да ходиш по водата?

— Мисля, че трябва да влезем — каза Изабел с ухо, притиснато до вратата на библиотеката. Тя подкани Алек да се приближи. — Чуваш ли нещо?

Алек се наведе до сестра си, като внимаваше да не изпусне телефона си. Магнус му беше казал да се обади, ако има новини или се случи нещо. Досега нямаше никаква промяна.

— Не.

— Именно. Те спряха да се карат. — Тъмните очи на Изабел блестяха. — Сега очакват Валънтайн.

Алек се отдръпна от вратата, прекоси коридора и се спря до най-близкия прозорец. Небето навън беше с цвят на въглен, размесен с рубинен прах.

— Слънцето залязва.

Изабел посегна към дръжката на вратата.

— Хайде.

— Изабел, почакай…

— Не искам тя да ни лъже какво е казал Валънтайн — рече Изабел. — Или какво се случва. Пък и искам да видя бащата на Джейс. Ти не искаш ли?

Алек се върна отново при вратата на библиотеката.

— Искам, но идеята не е добра, защото…

Изабел натисна дръжката на вратата и тя се отвори широко. После му хвърли закачлив поглед през рамо и се промъкна вътре; Алек изруга под нос и я последва.

Майка им и инквизиторката седяха от двете страни на огромното бюро и приличаха на боксьори, които се измерваха с поглед от двата ъгъла на ринга. Бузите на Мерис бяха яркочервени, косата й бе разпиляна около лицето. Изабел хвърли поглед към Алек, сякаш за да му каже: Може би не биваше да влизаме. Мама изглежда бясна. Но ако Мерис изглеждаше ядосана, то инквизиторката бе направо не на себе си. Когато вратата на библиотеката се отвори, тя се завъртя и грозно сви устни.

— Какво правите вие двамата тук? — извика тя.

— Имоджин — каза Мерис.

— Мерис! — повиши глас инквизиторката. — Писна ми от теб и твоите непослушни деца…

— Имоджин — повтори Мерис. В гласа й имаше нещо, някаква настойчивост, която накара дори инквизиторката да се обърне и да погледне.