Касандра Клеър - Град от пепел

Приглушеният ропот, който премина през бара и последва момчето по петите, приличаше на пенеща се вълна, която се разбива в кърмата на лодка. Момчето се държеше така, сякаш това не му правеше впечатление. Той издърпа с обутия си в ботуш крак един от столовете до бара, седна на него и опря лакти на плота. В тишината, последвала ропота, Мая го чу как най-спокойно си поръчва бира. С изискано движение на китката той поднесе чашата до устните си и я изпи почти наведнъж. Течността беше със същия тъмнозлатист цвят като косата му. Когато постави обратно чашата на бара, Мая видя тънките извити черни знаци по китките и опакото на дланите му.

Бат, момчето, което седеше до нея — преди излизаха заедно, но сега бяха само приятели, промърмори под нос нещо, което прозвуча като „нефилим“.

Така значи. Момчето не е върколак. Значи е ловец на сенки, член на тайната полиция на техния свят. Те бдяха за спазването на Закона, закриляни от Завета, и не можеш просто да станеш един от тях: трябва да си роден такъв. Кръвта ги правеше такива, каквито са. За тях се носеха какви ли не слухове, повечето от които никак не ласкави: че са надменни, високомерни, жестоки; гледат отвисоко и презират долноземците. Малцина бяха тези, които ликантропите мразеха повече от ловците на сенки — може би само вампирите.

Говореше се, че ловците на сенки убиват демони. Мая си спомни кога за първи път чу за съществуването на демоните и за това, което правят. Тези приказки й докарваха главоболие. Вампирите и върколаците бяха просто хора, заболели от нещо, което ги правеше такива, това й беше ясно, но да се очаква от нея да вярва в бръщолевиците за рая и ада, за демони и ангели, и то, при положение че още никой не бе успял да й каже със сигурност дали има Бог, или поне какво следва след смъртта? Не беше честно. Сега тя вярваше в демони — беше видяла достатъчно на какво са способни, за да може ей така да ги отрече, но й се искаше да не й се бе налагало да повярва в тях.

— Обзалагам се — каза момчето, като се облакъти на бара, — че тук не предлагате Сребърен куршум 1 1 Сребърен куршум — Алкохолен коктейл от скоч, джин и лимон. — Бел.ред. . Навява ви лоши асоциации, а? — Присвитите му очи блестяха, подобно на луната в нейната първа или втора четвърт.

Барманът, Чудатия Пит, само погледна момчето и поклати погнусено глава. Ако не беше ловец на сенки, мислеше си Мая, Пит щеше да го изрита от Луната, но вместо това той само се премести в другия край на бара и се зае да бърше чашите.

— Всъщност — рече Бат, който не обичаше да си премълчава — не го предлагаме, защото наистина е калпав коктейл.

Момчето присви блестящите си очи към Бат и възхитително се усмихна. Малцина бяха тези, които биха се усмихнали така, когато Бат им хвърли сърдит поглед. Бат беше към два метра висок, с плътен белег, който обезобразяваше половината му лице, където кожата бе обгорена от сребърен прах. Той не нощуваше тук, за разлика от другите в глутницата, които живееха в полицейското управление и спяха в стари килии. Имаше си собствен апартамент и дори работеше. Беше идеалното гадже, докато не я замени за червенокоса вещица на име Ив, която живееше в Йонкърс и гадаеше на ръка в гаража си.

— А ти какво пиеш? — попита момчето, като се наведе толкова ниско към Бат, че бе чак неприлично. — Продължаваш да се наливаш, за да се отървеш от махмурлука?

— Ти май наистина се мислиш за забавен. — При тези думи останалите от глутницата нададоха ухо към тях, готови да се притекат на помощ на Бат, в случай че реши да ступа това досадно хлапе. — Така ли?

— Бат — каза Мая. Запита се дали не е единственият член на глутницата в бара, който се съмняваше в способността на Бат да ступа момчето. И то не защото се съмняваше в Бат. Имаше нещо в очите на това момче. — Недей.

Бат не й обърна внимание.

— Зададох ти въпрос.

— Кой съм аз, че да отричам очевидното? — Очите на момчето се плъзнаха покрай Мая, сякаш тя бе невидима и отново се върнаха на Бат. — Не мисля, че гориш от желание да ми кажеш какво се е случило с лицето ти. Прилича на… — И тук той се наведе напред и каза нещо на Бат толкова тихо, че Мая не чу нищо. В следващия момент тя видя как Бат замахна към момчето с намерението да разбие челюстта му, ала момчето се бе отместило. То стоеше на около пет стъпки разстояние и избухна в смях, когато юмрукът на Бат се стовари върху чашата му, която отскочи от бара и се разби в отсрещната стена, пръскайки дъжд от строшени стъкла.

Чудатия Пит излезе иззад бара и преди Мая да успее да мигне, сграбчи с голямата си ръка ризата на Бат.