Касандра Клеър - Град от стъкло

— Не искам да говоря за това, Алек. Нито сега, нито когато и да е. Не ме питай повече за тези неща. — Тонът на Джейс беше ядосан и Алек млъкна. Клеъри почти усети болката му. Ама че нощ, помисли си тя. Една нощ с толкова много болка за всички.

Клеъри се опита да не мисли за Ходж, за умоляващия, измъчен вид на лицето му, преди да умре. Тя не харесваше Ходж, но той не заслужаваше Себастиян да постъпи така с него. Никой не заслужаваше това. Замисли се за Себастиян, за начина, по който той се движеше, като летящи искри. Досега не беше виждала някой друг да се движи така като Джейс. Тя искаше да разреши загадката — какво се беше случило със Себастиян? Как братовчедът на семейство Пенхалоу се бе превърнал в такова чудовище и как досега не бяха забелязали това? Тя си спомни как той бе пожелал уж да й помогне да спасят майка й, а всъщност просто е искал да се сдобие с Бялата книга, за да я даде на Валънтайн. Магнус не беше прав — не от семейство Лайтууд Валънтайн е разбрал за Рейгнър Фел. Разбрал е, защото тя беше казала на Себастиян. Как бе могла да бъде толкова глупава?

Ужасена, тя едва забеляза как пътеката свърна по булеварда, който ги изведе към града. Улиците бяха пусти, къщите тъмни, много от уличните лампи с магическа светлина не светеха, стъклата им бяха посипани по паважа. Чуваха се гласове като ехо в далечината, а между сенките на сградите тук-там се виждаха факли, но…

— Ужасно тихо е — каза Алек, като се огледа с изненада. — И…

— Не мирише на демони. — Джейс се намръщи. — Странно. Хайде. Да отидем в залата.

Макар че Клеъри беше подготвена за нападение, те не видяха нито един демон, докато вървяха по улиците. Поне не жив — въпреки че, докато пресичаха една тясна алея, тя видя група от трима или четирима ловци на сенки, събрани в кръг около нещо, което пърхаше и се извиваше на земята. Те го мушкаха с дълги заострени копия. Тя потръпна и извърна поглед.

Залата на Съглашението бе осветена като клада, с изливаща се от врати и прозорци магическа светлина. Те забързаха нагоре по стълбите, като подхващаха Клеъри, когато тя се препънеше. На нея все повече й се виеше свят. Сякаш всичко наоколо трептеше и усещането бе, като да се намираш в голяма въртяща се топка. Над нея звездите приличаха на бели драскотини по небето.

— Трябва да легнеш — каза Саймън и понеже тя не отговори, той извика: — Клеъри?

С огромно усилие тя се опита да му се усмихне.

— Добре съм.

Джейс, застанал до входа на залата, се обърна и мълчаливо я погледна. На ярката магическа светлина кръвта по лицето му и подутото му око изглеждаха страховити, набраздени и черни.

В залата се чуваше приглушен шум, нисък шепот на стотици гласове. На Клеъри й звучеше като биенето на някое огромно сърце. Светлината от сложените в поставки факли заедно с магическите светлини, носени навсякъде, заслепяваха очите й и разстройваха зрението й; виждаше само някакви неясни силуети и размазани цветове. Бяло, златисто, после нощното небе отгоре, преливащо от тъмно до бледосиньо. Колко ли беше часът?

— Не ги виждам. — Алек, който търсеше разтревожено из помещението семейството си, звучеше сякаш от стотици километри разстояние или изпод дълбока вода. — Досега трябваше да са вече тук…

Гласът му заглъхна, а на Клеъри още повече й се зави свят. Тя се подпря с ръка на близката колона. Някой прокара ръка по гърба й — Саймън. Той казваше нещо на Джейс, звучеше тревожно. Гласът му заглъхна сред дузините други, които се извисяваха и утихваха край нея като разбиваща се вълна.

— Никога не съм виждал такова нещо. Демоните просто се обърнаха и си тръгнаха, просто изчезнаха.

— Може би заради изгрева. Изплашили са се от изгрева, който скоро ще настъпи.

— Не, не е само това.

— Дори не искам да си представям, че могат да се върнат с настъпването на нощта или дори през следващата.

— Това не го и споменавай дори, няма никаква логика. Защитите отново ще бъдат вдигнати.

— А Валънтайн отново ще ги свали.

— Може би сме си го заслужили. Може пък Валънтайн да е прав, може, като сме се съюзили с долноземците, да сме загубили благословията на ангела.

— Замълчете! Имайте малко уважение. Броят мъртвите на Площада на ангела.

— Там са — каза Алек. — Нашите са там, при мъртвите. Като че ли… — Гласът му трепна и той изчезна, като си проправяше път през тълпата.

Клеъри премигна, като се опитваше да избистри погледа си. Всичко й изглеждаше като в мъгла…

Тя чу как Джейс шумно си пое въздух, после, без да каже и дума, се запровира в тълпата след Алек. Клеъри се пусна от колоната с намерението да ги последва, но краката й се огънаха. Саймън я подхвана.