Касандра Клеър - Град от стъкло

Алек пребледня, макар да изглеждаше по-скоро изумен. Клеъри не можеше да го упрекне — беше трудно да гледаш Себастиян, неговата ангелска усмивка и да си представиш, че казва такива неща.

— Преструвал си се, че ни понасяш? — повтори тя. — Но защо е трябвало да се преструваш, освен ако… освен ако не ни шпионираш — завърши тя, осъзнала истината в момента, в който я произнесе. — Освен ако не шпионираш за Валънтайн.

Красивото лице на Себастиян се изкриви, стисна плътните си устни и присви издължените си, елегантни очи.

— Ей, сетихте се най-после — каза той. — Кълна се, че има демонични измерения с малоумни демони, на които по-бързо би им просветнало.

— Може и да не ни просветва бързо — каза Джейс, — но поне сме живи.

Себастиян го погледна с ненавист.

— Аз съм жив — отбеляза той.

— Но не за дълго — рече Джейс. Лунната светлина се отрази в острието на ножа му, когато той се хвърли към Себастиян, движението му беше толкова бързо, че чак се размаза, по-бързо от всяко движение, което Клеъри някога беше виждала.

Досега.

Себастиян се дръпна встрани, като избегна удара и хвана ръката на Джейс, държаща ножа. Ножът издрънча на земята, а после Себастиян хвана Джейс за гърба на якето му. Вдигна го и го захвърли с невероятна сила. Джейс изхвърча във въздуха, удари се в стената на Гард със сила, способна да строши костите му, и се свлече на земята.

— Джейс! — На Клеъри й причерня. Кипяща от ярост, тя се спусна към Себастиян, готова да го убие. Но той се дръпна встрани и я отстрани от себе си, махайки с ръка, сякаш пропъжда насекомо. Ударът попадна в слепоочието й и я повали по гръб на земята. Тя се претърколи и замига, мъчейки се да прогони черната мъгла и парещата болка от очите си.

Алек свали лъка от гърба си и опъна стрела на тетивата. Ръцете му не трепнаха, докато се прицелваше в Себастиян.

— Не мърдай от мястото си — каза той, — и сложи ръце зад гърба си.

Себастиян се засмя.

— Не би стрелял наистина — каза и се приближи към Алек с лека, безгрижна стъпка, сякаш се изкачваше по стълбите пред собствената си врата.

Алек присви очи. С елегантно, плавно движение той дръпна стрелата назад и я пусна. Тя полетя към Себастиян…

И не улучи. Себастиян се бе навел или мръднал, Клеъри не можеше да каже, и стрелата беше минала покрай него, забивайки се в ствола на едно дърво. Алек имаше време само да погледне изненадано, преди Себастиян да се нахвърли върху него и да изтръгне лъка от ръцете му. После го стисна и го счупи на две, а пукотът на дървото накара Клеъри да потрепери, сякаш чуваше трошене на кости. Тя се опита да се надигне, без да обръща внимание на тъпата болка в главата си. Джейс лежеше на няколко крачки от нея, абсолютно неподвижен. Искаше да се изправи, за да отиде при него, но краката й сякаш не я слушаха.

Себастиян захвърли строшения на две лък и се приближи до Алек. В ръката на Алек вече блестеше извадена серафимска кама, но Себастиян я изби с лекота и го стисна за гушата, като почти го вдигна във въздуха.

Той го стискаше безмилостно, брутално, хилейки се злорадо, докато Алек отчаяно се давеше и гърчеше.

— Лайтууд — изсъска Себастиян. — Днес вече се погрижих за един от вас. Не предполагах, че ще имам такъв късмет да ликвидирам още един.

Но в следващия момент трепна като кукла, чиито конци са скъсани. Освободен от желязната хватка, Алек се строполи на земята, хванал с ръце шията си.

Клеъри чуваше хрипкавото му, неравномерно дишане, ала очите й бяха приковани в Себастиян. Една тъмна сянка се бе хвърлила на гърба му, впивайки се в него като пиявица. Той посегна към врата си, започна да се дави и да се върти на място, опитвайки се да докопа съществото, което се беше вкопчило в него. Докато се въртеше, луната освети нападателя му и Клеъри видя кой бе това.

Беше Саймън. Ръцете му се бяха увили около врата на Себастиян, резците му блестяха като костени игли. За първи път Клеъри го видя в цялата му вампирска същност от нощта, когато бе възкръснал от гроба, а тя го бе гледала с ужас, неспособна да помръдне. Ръмжеше, устните му се изтеглиха назад, вампирските му зъби бяха излезли докрай, остри като ками. Той ги заби в ръката на Себастиян, като направи дълга кървяща рана в кожата.

Себастиян изрева високо и се отпусна назад, падайки със силен удар на земята. Той се претърколи, Саймън бе почти отгоре му, двамата започнаха взаимно да се дерат, да се ръфат и разкъсват като бойни кучета на арена. Себастиян кървеше от множество рани, когато най-после, олюлявайки се, се изправи на крака и два пъти силно изрита Саймън в гърдите. Саймън се преви на две и уви ръце около тялото си.