Касандра Клеър - Град от стъкло

— Не ти — прошепна той и заедно с думите от устата му бликна кръв.

По лицето на Джейс премина болка.

— Алек, направи му ти иратце … той май не иска аз да го докосвам.

Пръстите на Ходж се изкривиха и той сграбчи Джейс за ръкава. Чуваше се хриптенето на дъха му.

— Ти никога… не си бил…

И той издъхна. Клеъри видя как животът му го напусна. Не беше спокойно и внезапно, както е по филмите; гласът му премина в хъхрене, очите му се извиха нагоре, а тялото му се отпусна с ръка, извита под странен ъгъл.

Алек внимателно затвори очите на Ходж.

— Vale , Ходж Старкуедър.

— Той не заслужава това. — Гласът на Себастиян беше рязък. — Той не беше ловец на сенки; той бе предател. Няма право на последни прощални думи.

Алек рязко вдигна глава. Той положи Ходж на земята и се изправи на крака, сините му очи бяха ледени. По дрехите му имаше кръв.

— Ти нищо не разбираш. Уби невъоръжен човек, нефилим. Ти си убиец.

Себастиян изкриви устни.

— Мислиш, че не знам кой беше това? — Той посочи към Ходж. — Старкуедър беше в Кръга. После предаде Клейва и беше прокълнат за това. Той трябваше да умре заради това, което е направил, но Клейвът прояви снизхождение — и за какво? Той отново предаде всички ни, когато продаде Бокала на смъртните на Валънтайн, само и само да бъде освободен от проклятието си — проклятие, което е заслужил. — Той направи пауза, дишайки тежко. — Може би не биваше да го правя, но и ти нямаш право да казваш, че не си го е заслужил.

— Откъде знаеш толкова много за Ходж? — попита Клеъри. — И какво правиш тук? Мисля, че се разбрахме да останеш в залата.

Себастиян се поколеба.

— Вие доста се забавихте — каза накрая той. — И аз се притесних. Предположих, че може да имате нужда от помощ.

— И ти реши да ни помогнеш, като убиеш човека, с когото разговаряме ? — не се отказваше Клеъри. — Затова, че е имал съмнително минало? Кой… кой прави така? Няма никакъв смисъл.

— Той просто лъже — рече Джейс и погледна Себастиян — студен, решителен поглед. — И не го прави добре. Мислех, че си по-добър в това, Верлак.

Себастиян спокойно посрещна погледа му.

— Не знам за какво говориш, Моргенстърн.

— Говори за това — каза Алек, като пристъпи напред, — че ако наистина си мислил това, с което току-що се оправда, няма да имаш нищо против да дойдеш с нас в Залата на Съглашението и да се обясниш пред Съвета. Ще го направиш ли?

Себастиян с мъка се усмихна — тази усмивка преди бе очаровала Клеъри, но сега в нея имаше нещо нередно, подобно на картина, поставена малко накриво на стената.

— Разбира се, че нямам нищо против. — Той бавно пристъпи към тях, почти небрежно, сякаш за нищо не се тревожеше. Сякаш не бе убил току-що човек. — Разбира се — каза той, — малко е странно, че толкова ви разстройва фактът, че съм убил човек, при положение че Джейс имаше намерение да реже пръстите му един по един.

Алек сви устни.

— Той нямаше да го направи.

— Ти… — Джейс погледна Себастиян с отвращение. — Нямаш представа за какво говориш.

— Или може би — рече Себастиян — наистина си ядосан за това, че целунах сестра ти. Защото тя ме пожела.

— Не е вярно — каза Клеъри, но никой от тях не я погледна. — Имам предвид това, че съм те пожелала.

— Знаеш, че тя има този малък навик… начинът, по който ахва, когато я целунеш, сякаш е изненадана? — Себастиян беше спрял точно пред Джейс и се усмихваше като ангел. — Толкова е мило, сигурно си забелязал.

Джейс гледаше така, сякаш се кани да удари.

— Сестра ми…

— Сестра ти — прекъсна го Себастиян. — Такава ти е, нали? Защото нещо не се държите като брат и сестра. Мислиш си, че хората не виждат как се гледате един друг? Мислиш, че чувствата ти остават скрити за някого? Въобразяваш си, че има човек, който да не намира това за отвратително и противоестествено? Защото е такова.

— Достатъчно! — Изражението на Джейс беше убийствено.

— Защо правиш това? — рече Клеъри. — Себастиян, защо казваш всичко това?

— Защото най-после мога — каза Себастиян. — Нямаш представа какво ми беше да бъда заобиколен дни наред от повечето от вас и да се правя, че ви понасям. Гадеше ми се, като ви гледах. Ти — каза той на Джейс, — всяка секунда, през която не въздишаше по сестра си, се жалваше колко не те обичал баща ти. Добре де, може ли някой да го упрекне за това? А ти, глупава кучко — обърна се той към Клеъри, — да дадеш онази безценна книга на някакъв съмнителен магьосник! Няма ли поне една мозъчна клетка в малката ти глава? Ами ти… — Сега той насочи сарказма си към Алек. — Мисля, че всички сме наясно какво ти е сбъркано на теб. Такива като теб не би трябвало да ги търпят в Клейва. Отвратителен си.