Касандра Клеър - Град от стъкло

— Марейгнър? — Себастиян изви вежди. — Добре тогава. — Той погледна с любопитство Бялата книга. Клеъри се молеше Магнус да я прибере… начинът, по който я държеше, показваше идеално златистия надпис. — Какво е това?

За миг Магнус се изопна, котешките му очи се съсредоточиха.

— Книга със заклинания — каза най-накрая той. — Нищо, което да представлява интерес за един ловец на сенки.

— Всъщност, леля ми колекционира книги със заклинания. Може ли да я погледна? — Себастиян протегна ръка, но преди Магнус да успее да му откаже, Клеъри чу някой да я вика по име, а Джейс и Алек се приближаваха към тях, видимо недоволни да видят Себастиян.

— Мисля, че ти казах да останеш с Макс и Изабел! — сопна му се Алек. — Сами ли ги остави?

Себастиян бавно премести очи от Магнус към Алек.

— Родителите ти се прибраха, точно както и предположи. — Гласът му беше студен. — Те ме изпратиха да ви кажа, че са добре, както и Изи и Макс. Ще дойдат след малко.

— Ами — рече Джейс с наситен с ирония глас — благодаря за предаването на тези новини, веднага след като дойде.

— Не те видях, когато дойдох — рече Себастиян. — Видях Клеъри.

— Защото търсеше нея.

— Защото трябваше да говоря с нея. Насаме. — Той отново прикова поглед в Клеъри и настойчивостта в очите му я накара да замре. Искаше й се да му каже да не я гледа така в присъствието на Джейс, но това би прозвучало нелепо и абсурдно, пък и може би той наистина искаше да говори с нея за нещо важно. — Клеъри?

Тя кимна.

— Добре. Но само за малко — рече тя и видя как изражението на Джейс се промени: той не се намръщи, но лицето му се вкамени. — Ей сега се връщам — добави тя, но Джейс не я погледна. Той гледаше Себастиян.

Себастиян я хвана за китката и я дръпна встрани от останалите, към най-гъстата част на тълпата. Тя хвърли поглед през рамо. Всички я гледаха, дори и Магнус. Тя видя как той поклати глава, много бавно.

Тя се закова на място.

— Себастиян. Спри. Какво има? Какво имаш да ми кажеш?

Той обърна лице към нея, все още хванал китката й.

— Исках да излезем навън — каза той. — Разговорът е поверителен…

— Не. Искам да остана тук — каза тя и чу собствения си глас леко да трепери, сякаш не беше сигурна. Но тя беше сигурна. Измъкна китката си от хватката му и я разтри. — Какво става с теб?

— Книгата — рече той, — която държеше онзи Фел, Бялата книга, знаеш ли откъде я има той?

— За това ли искаше да говориш с мен?

— Това е изключително могъща книга със заклинания — обясни Себастиян. — И е такава, че… ами, много хора я търсят отдавна.

Тя издиша задържания въздух.

— Добре, Себастиян, виж — каза тя. — Това не е Рейгнър Фел. Това е Магнус Бейн.

— Това е Магнус Бейн? — Себастиян се завъртя и се загледа втренчено в магьосника, преди отново да се обърне към Клеъри с обвинителен поглед. — И ти си знаела през цялото време? Ти познаваш Магнус Бейн.

— Да, и съжалявам. Но той не искаше да ти казвам. Пък и е единственият, който може да ми помогне да спася майка си. Може да го направи, защото му дадох Бялата книга. В нея има едно заклинание, което може да й помогне.

Нещо проблесна в очите на Себастиян. Клеъри имаше същото усещане, както когато я беше целунал: някакво странно усещане за нередност, сякаш бе пристъпила напред с намерението да стъпи на твърда земя, но вместо това хлътваше в празно пространство. Той протегна ръка и сграбчи китката й.

— Ти си дала книгата, Бялата книга, на магьосник? На някакъв долен долноземец?

Клеъри се вцепени.

— Не мога да повярвам, че се осмели да кажеш това. — Тя сведе поглед към мястото, където Себастиян бе стиснал китката й. — Магнус е мой приятел.

Себастиян освободи хватката си, която за малко не счупи китката й.

— Извинявай — каза той. — Не исках да кажа това. Просто… доколко познаваш Магнус Бейн?

— Познавам го по-добре, отколкото познавам теб — каза студено Клеъри. Тя хвърли поглед назад, където бе оставила Магнус с Джейс и Алек… и бе неприятно изненадана:

Магнус беше изчезнал. Джейс и Алек стояха един до друг и гледаха към нея и Себастиян. Можеше да усети силното неодобрение на Джейс, което лъхаше от него.

Себастиян проследи погледа й, очите му потъмняха.

— А достатъчно ли, за да знаеш къде е отишъл с твоята книга?

— Книгата не е моя. Аз му я дадох — тросна се Клеъри, но усети как стомахът й се свива при спомена за сянката, която бе преминала в очите на Магнус. — Пък и не виждам какво ти влиза в работата. Виж, оценявам вчерашното ти предложение да ми помогнеш да открием Рейгнър Фел, но сега наистина ме плашиш. Връщам се при приятелите си.