Касандра Клеър - Град от стъкло

— Мисля, че е пределно ясно, че Клейвът се нуждае от помощ. Ако не бяхме дошли навреме, мнозина от вас щяха да са мъртви.

Люк се огледа из залата; няколко групи ловци на сенки ги бяха наобиколили и се мъчеха да доловят какво става.

Някои от тях посрещнаха погледа на Люк с вдигната глава; други бяха свели очи, сякаш засрамени. Но никой, помисли си Клеъри с внезапна изненада, не изглеждаше ядосан.

— Направих го, за да докажа нещо, Малачи.

Гласът на Малачи беше студен.

— И какво има тук за доказване?

— Че имате нужда от нас — каза Люк. — Имате нужда от помощта ни, за да разбиете Валънтайн. Не само от помощта на ликантропите, но и от тази на всички долноземци.

— Какво могат да направят долноземците срещу Валънтайн? — попита надменно Малачи. — Лушън, ти поне знаеш за какво става въпрос. Някога и ти беше един от нас. Ние винаги сами сме устоявали на опасности и сме пазели света от злото. Сега ще посрещнем предизвикателството на Валънтайн със собствените си сили. Долноземците по-добре да не ни се пречкат. Ние сме нефилими, това е наша битка.

— Това не е точно така, не мислите ли? — каза един кадифен глас. Беше Магнус Бейн, облечен в дълга и блестяща пелерина, с многобройни халки по ушите, и гледаше с ирония консула. Клеъри нямаше представа откъде изведнъж се беше появил. — В миналото неведнъж сте ползвали помощта на магьосниците, за което и порядъчно сте им плащали.

Малачи се намръщи.

— Не помня Клейвът да те е канил в Града от стъкло, Магнус Бейн.

— Така е — рече Магнус. — Просто защитите са свалени.

— Наистина ли? — в гласа на консула се прокрадна ирония. — Не бях забелязал.

Магнус изглеждаше шокиран.

— Това е ужасно. Някой все трябва да ви е казал. — Той погледна към Люк. — Кажи му, че защитите ги няма.

На Люк му прекипя.

— Малачи, за Бога, долноземците са силни; ние сме много. Казах, че можем да помогнем.

Консулът надигна глас.

— А аз ти казах, че нито се нуждаем, нито искаме помощта ви!

— Магнус — Клеъри тихо се приближи до него и зашепна. Около Люк и консула се бе скупчило множество любопитни; беше почти сигурна, че никой няма да й обърне внимание. — Ела да поговорим, докато другите се разправят и не ни забелязват.

Магнус й хвърли бърз въпросителен поглед, кимна и я дръпна встрани, разрязвайки тълпата като отварачка за консерва. Никой от насъбралите се ловци на сенки или върколаци не изглеждаше склонен да стои на пътя на високия над метър и осемдесет магьосник с котешки очи и предизвикателна усмивка. Той я поведе към един по-спокоен ъгъл.

— Какво има?

— Взех книгата. — Клеъри я извади от джоба на омърляното си палто, като остави кални отпечатъци по подвързията с цвят на слонова кост. — Бях в имението на Валънтайн. Както каза, беше в библиотеката. И… — Тя млъкна, като се сети за пленения ангел. — Няма значение. — Тя му подаде Бялата книга. — Ето. Вземи я.

Магнус дръпна книгата от ръцете й с дългите си пръсти. Започна да разлиства страниците, очите му се разшириха.

— Много по-добра е, отколкото бях чувал — отбеляза възхитено той. — Нямам търпение да започна да проучвам заклинанията.

— Магнус! — Острият глас на Клеъри го върна към действителността. — Първо майка ми. Ти обеща.

— И ще спазя обещанието си. — Магьосникът усърдно закима, но в очите му имаше нещо, което изпълни Клеъри с известно недоверие.

— Има и още нещо — добави тя, като се сети за Саймън. — Преди да отпътуваш…

— Клеъри! — каза някакъв задъхан глас до рамото й. Тя се обърна и с изненада видя до себе си Себастиян. Той беше облечен в униформа, която му седеше, сякаш се е родил с нея, помисли си тя. Докато всички други бяха изпоцапани с кръв и разчорлени, той изглеждаше безупречно — като се изключи двойната драскотина, която се спускаше по лявата му буза, сякаш някой го беше одрал с нокти. — Тревожех се за теб. На идване се отбих в дома на Аматис, но теб те нямаше там, а тя каза, че не те е виждала…

— Ами, добре съм. — Клеъри премести поглед от Себастиян към Магнус, който държеше Бялата книга до гърдите си. Себастиян изгледа книгата, повдигайки вежди. — А ти? Лицето ти… — Тя посегна да докосне раната му. Драскотините бяха пресни и още кървяха.

Себастиян сви рамене и внимателно отблъсна ръката й.

— Нападна ме Ши демон близо до дома на Пенхалоу. Но съм добре. Какво става?

— Нищо. Тъкмо си говорех с Ма… Рейгнър — поправи се бързо Клеъри, открила с внезапен ужас, че Себастиян всъщност няма представа кой е Магнус.