Касандра Клеър - Град от стъкло

Изведнъж изражението на Джейс стана сурово.

— Клеъри… обърни се. Бавно.

Клеъри се обърна. Точно зад нея имаше счупена витрина на магазин. Явно преди е имало сладки там, подредени в пирамида, щедро покрити с глазура. Сега те бяха разпилени по земята сред счупени стъкла и локви кръв. Но не това бе предизвикало предупредителната нотка в гласа на Джейс.

От прозореца изпълзяваше нещо — нещо безформено, огромно и лигаво. Нещо, снабдено с два реда зъби, разположени по цялото му продълговато тяло, омазано с глазура и оваляно в стъкълца, сякаш поръсено с блестяща захар.

Демонът тупна от прозореца на паважа и започна да лази към тях. От лигавите движения на тялото му, сякаш лишено от кости, на Клеъри й се догади. Тя се отдръпна назад, като почти се блъсна в Джейс.

— Това е Бегемот демон — каза той, като гледаше втренчено плъзгащото се към тях същество. — Те ядат всичко.

— А ядат ли…?

— Хора? Да — рече Джейс. — Мини зад мен.

Тя направи няколко крачки назад и застана зад него, с очи, вперени в Бегемота. В него имаше нещо, което я отблъскваше дори повече от демоните, с които се беше сблъсквала досега. Този приличаше на сляп плужек със зъби и начинът, по който му течаха лигите … Но поне не се движеше бързо. За Джейс нямаше да е трудно да го убие.

Сякаш прочел мислите й, Джейс се спусна напред и замахна с блестящата си серафимска кама. Тя потъна в гърба на Бегемота и се чу звук, подобен на презрял настъпен плод. Демонът сякаш се сгърчи, после се разтресе и внезапно се материализира на няколко метра от мястото, на което току-що се намираше.

Джейс стисна Джейхюъл.

— От това се страхувах — промърмори той. — Той е само наполовина материален. Труден е за убиване.

— Тогава недей. — Клеъри го дръпна за ръкава. — Поне не се движи бързо. Да се махаме от тук.

Джейс се остави с нежелание да бъде поведен от Клеъри. Те се обърнаха и хукнаха в посоката, от която бяха дошли…

Ала демонът отново беше там, пред тях, завардил улицата. Сякаш беше пораснал и издаваше тих звук, нещо като жужене.

— Не мисля, че иска да ни пусне — рече Джейс.

— Джейс…

Но той вече се беше нахвърлил върху съществото, забивайки Джейхюъл в дългата дъга с намерение да я обезглави, но съществото само трепна отново и отскочи, този път зад него. То се вдигна, показвайки набраздената си като на хлебарка долна част. Джейс се завъртя и заби Джейхюъл в средата на тялото на съществото. По камата плисна зелена течност, плътна като слуз.

Джейс отстъпи назад като залиташе от отвращение. Бегемотът продължаваше да издава същия жужащ звук. От него бликна още течност, но той сякаш не изпитваше болка. Тръгна целенасочено напред.

— Джейс! — извика Клеъри. — Камата ти…

Той веднага сведе поглед към камата. Демоничната слуз на Бегемота бе изцапала Джейхюъл, замъглявайки блясъка й. Докато Джейс се взираше в нея, серафимската кама примигна и изгасна като огън, затрупан с пясък. Той изруга и хвърли оръжието, преди демоничната слуз да го докосне.

Бегемотът отново зае позиция, готов да нападне. Джейс се олюля назад… и Клеъри се озова между него и демона, размахала серафимската си кама. Тя прониза съществото точно под редицата зъби, камата потъна в туловището му с влажен, грозен звук.

Тя се отдръпна, дишайки тежко, когато демонът отново се сгърчи. Сякаш с всяко раняване съществото губеше сили при материализирането си. Ако продължаваха така да го раняват…

С периферното си зрение Клеъри долови някакво движение. Сиво-кафява сянка, която бързо се приближаваше. Не бяха сами на улицата. Джейс се обърна и очите му се разшириха.

— Клеъри! — извика той. — Зад теб!

Клеъри се завъртя, Касиъл блесна в ръката й точно когато вълкът се хвърли пред нея, оголи зъби в страховит рев и челюстите му широко се разтвориха.

Джейс извика нещо; Клеъри не разбра какво, но видя дивия му поглед дори когато се хвърли встрани от пътя на вълка, който мина покрай нея с извадени нокти и извито тяло — и се спусна към противника си, Бегемота, събори го на земята и го нападна с острите си зъби.

Демонът изкряска, или по-скоро се опита да изкрещи — висок пронизителен звук, сякаш излизаше въздух от спукан балон.

Вълкът беше върху него, забил дълбоко зъби в демоничното слузесто тяло. Бегемотът трепна и направи отчаян опит да отскочи и да излекува раните си, но вълкът не му даде възможност — ноктите му се забиваха дълбоко в плътта на демона, а зъбите му разкъсваха подобната на пихтия плът, без да обръща внимание на бликащата зелена течност. Бегемотът се разтърси в последни отчаяни спазми, назъбените му челюсти тракаха, докато се бореше — и после изчезна, от него бяха останали само лепкави локви от зелена течност по паважа.