Касандра Клеър - Град от стъкло

Алек отиде до ръба на покрива. Тук сградите бяха много близо една до друга, стрехите им почти се докосваха. Беше лесно да скочиш от един покрив на друг, а после и на следващия. Той започна умело да подтичва по върховете на покривите, като прескачаше малкото разстояние между къщите. Добре, че студеният вятър духаше в лицето му, за да прогонва зловонието на демоните.

Той продължи да се придвижва така няколко минути, след което забеляза две неща: първо, че тичаше към белите кули на Залата на Съглашението. И второ, по-нататък пред него на площада между две улички имаше нещо, което приличаше на дъжд от издигащи се искри — тъмносини искри с цвета на газено пламъче. Алек вече беше виждал такива сини искри. За миг, преди отново да се затича, той се втренчи в тях.

Най-близкият до площада покрив беше стръмен. Алек се спусна от едната му страна, ботушите му закачаха керемидите. Стъпвайки несигурно по ръба, той погледна надолу.

Площадът с кладенеца беше под него и гледката му бе частично закрита от голям метален прът, стърчащ насред фасадата на сградата, върху която стоеше той. На него бе окачена дървената табела на магазина, която се клатеше от вятъра. Площадът отдолу гъмжеше от Иблис демони — същества с човекоподобна форма, но съставени от кълбящ се черен пушек и чифт огнени жълти очи. Бяха се подредили в редица и се движеха бавно към една самотна фигура на мъж, облечен в широко сиво палто, принуждавайки го да отстъпва към стената.

Алек просто стоеше и гледаше. Всичко в този мъж му бе познато — леката извивка на гърба, безредието на тъмната коса и начинът, по който измежду пръстите му излизаше синкав огън, подобно на стрелкащи се цианови светулки.

Магнус. Магьосникът мяташе искри от син огън към Иблис демоните. Една искра се заби в гърдите на един настъпващ демон. Със звук, наподобяващ изливане на кофа вода върху пламъци, той потръпна и изчезна сред взрив от пепел. На негово място придойдоха други — демоните Иблис не бяха много умни — и Магнус ги замери с нова порция искри. Неколцина демони паднаха, но един, очевидно по-умен от останалите, заобиколи и го приближи в гръб, готов да го промуши…

Алек не се и замисли. Вместо да скочи, той увисна на ръба на покрива и се пусна, хващайки металния прът, на който се залюля, за да олекоти падането. После го пусна и тупна леко на земята. Изумен, демонът се обърна, жълтите му очи блестяха като скъпоценни камъни. Алек имаше време само колкото да си помисли, че ако Джейс бе на негово място, щеше да каже нещо остроумно, преди да извади серафимската кама от колана си и да я запрати към демона. С грозен вик демонът се разтвори във въздуха, а от насилственото му напускане на това измерение лек дъжд от пепел се посипа по Алек.

— Алек? — Магнус го погледна втренчено. Той се бе справил с останалите демони Иблис и сега на опустелия площад бяха само те двамата. — Нима току-що… нима току-що спаси живота ми?

Алек знаеше, че в такива случаи е прието да се казва нещо като: Разбира се, нали съм ловец на сенки и на нас това ни е работата, или: Това ми е работата.

Джейс би казал нещо такова. Джейс винаги знаеше кога какво да каже. Ала думите, които в крайна сметка излязоха от устата на Алек, бяха съвсем други — и звучаха троснато дори в собствените му уши.

— Ти така и не ми се обади — рече той. — Звънях ти толкова пъти, а ти така и не вдигна.

Магнус погледна към Алек, сякаш подозирайки, че си е изгубил ума.

— Твоят град е нападнат — каза той. — Защитите са разбити, улиците гъмжат от демони, а ти ме питаш защо не съм ти се бил обадил ?

Алек стисна зъби.

— Искам да знам защо не отговори на обажданията ми.

Магнус вдигна ръце нагоре в жест на неприкрит гняв.

Алек с удивление забеляза, че когато той направи това, от пръстите му излязоха няколко искри, подобно на светулки излизащи от буркан.

— Ти си идиот.

— Затова ли не ми се обади? Защото съм идиот?

— Не. — Магнус пристъпи към него. — Не ти се обадих, защото ми писна да ме търсиш само когато имаш нужда от мен. Писна ми да гледам как си влюбен в друг… човек, който никога няма да те обикне. Не и по начина, по който аз го правя.

— Ти ме обичаш ?

— Глупав нефилиме — каза търпеливо Магнус. — Защо иначе щях да съм тук? Защо иначе щях да прекарам изминалите няколко седмици в кърпене на всичките ти малоумни приятели, когато биваха ранени? И да ви измъквам от всяка абсурдна ситуация, в която сами се забърквате? Без да броим помощта ми в битката с Валънтайн. И всичко това напълно безплатно!