Касандра Клеър - Град от стъкло

Погледите им се кръстосаха, неговият бе изпълнен с дива ярост; за миг дори беше спрял да диша, а после се оттласна от нея, като ругаеше и се изправяше на крака. Грабна ризата си от тревата и я облече през глава, продължавайки да гледа мрачно. После дръпна ризата над джинсите си и се заоглежда за якето.

Клеъри се изправи, като леко залиташе. Пронизващият вятър накара кожата на ръцете й да настръхне. Усещаше краката си като направени от полуразтопен восък. С вкочанени пръсти тя закопча палтото си догоре, мъчейки се да сподави напиращите сълзи. Сега плачът нямаше да помогне.

Във въздуха още танцуваха прашинки и пепел, наоколо тревата беше покрита с отломъци: разбити парчета от мебели; трески от позлатено дърво; страници на книги, мрачно носени от вятъра; почти половината от стълбището, някак странно запазено. Клеъри се обърна към Джейс, който разритваше отломъците със свирепо задоволство.

— Така — каза той, — сега наистина загазихме.

Това пък най-малко очакваше да чуе от него. Тя премигна.

— Какво?

— Не помниш ли? Загуби стилито ми. Сега не можеш да създадеш Портал. — Той произнасяше думите с горчива наслада, сякаш ситуацията по някакъв начин му доставяше удоволствие. — Ще трябва да измислим друг начин да се върнем. Ще вървим пеша.

Дори при нормални обстоятелства разходката не би била обещаваща. Свикнала със светлините на града, Клеъри не можеше да повярва колко тъмно е нощем в Идрис. Дебелите черни сенки, редящи се от двете страни на пътя, приличаха на едва видими същества, и въпреки магическата светлина на Джейс, тя можеше да вижда само на няколко стъпки пред тях. Липсваха й уличните светлини, фаровете на автомобилите, шумовете на големия град. Сега единственото, което чуваше, беше постоянното хрущене на ботушите си по чакъла и от време на време собственото си ахване от изненада, когато се препънеше в някой камък.

След няколко часа краката я боляха, а устата й беше пресъхнала като пергамент. Въздухът доста беше захладнял и тя трепереше, пъхнала ръцете си дълбоко в джобовете. Но всичко щеше да е много по-поносимо, ако Джейс й говореше. Откакто бяха напуснали имението, той не й бе продумал нито дума, ако не се броят кратките команди, когато я упътваше накъде да завие или как да избегне някоя дупка на пътя. Тя дори се запита какво го е грижа дали ще падне в дупката, освен може би, че така щеше да го забави.

По едно време небето на изток започна да светлее. Клеъри, която се препъваше полузаспала, вдигна изненадано глава.

— Рано е за изгрев-слънце.

Джейс я погледна снизходително.

— Това е Аликанте. Има поне още три часа, докато изгрее слънцето. Това са светлините на града.

Твърде облекчена, че са близо до дома, за да забележи иронията му, Клеъри ускори крачка. Свиха зад един ъгъл и се озоваха на широк черен път, врязан в склона на един хълм. Той се виеше по склона и изчезваше зад завоя в далечината. Макар градът все още да не се виждаше, ставаше все по-светло, небето бе обагрено в странен червеникав блясък.

— Като че ли скоро ще пристигнем — каза Клеъри. — Има ли някакъв по-пряк път за слизане по хълма?

Джейс се намръщи.

— Нещо не е наред — каза внезапно той и бързо заслиза надолу, почти тичайки; изпод ботушите му хвърчеше пръст с цвят на охра под тази странна светлина. Клеъри се затича след него, без да обръща внимание на протестите на изранените си крака. Те завиха зад следващия ъгъл, при което Джейс спря така рязко, че Клеъри почти се блъсна в него. При други обстоятелства това можеше и да е смешно. Но не и сега.

Червеникавата светлина стана още по-ярка, като хвърляше ален блясък в нощното небе и така осветяваше хълма, на който стояха, сякаш беше ден.

Облаци дим се извиваха от долината като разгърнати пера на черен паун. Сред черния пушек се издигаха кулите на Аликанте, кристалните им корпуси пробиваха като огнени стрели задимения въздух. Въпреки гъстия дим Клеъри успя да забележи алените пламъци, лумнали из целия град, подобно на блестящи скъпоценни камъни върху тъмна дреха.

Изглеждаше невероятно, но беше истина: те стояха на склона на хълма, който се издигаше над Аликанте, а под тях градът гореше.