Касандра Клеър - Град от стъкло

— Добре тогава. Мълчи си. Но моето време ще дойде. — Валънтайн вдигна камата. — У мен е Бокалът на смъртните, Итуриел, а скоро ще имам и Меча… но без Огледалото не мога да извърша призоваването. Трябва ми само да се сдобия с Огледалото. Кажи ми къде е то. Кажи ми къде е, Итуриел, и ще ти позволя да умреш.

Сцената се пръсна на хиляди части и когато изчезна, Клеъри видя картини, които й бяха познати от собствените й кошмари — ангели, както с бели, така и с черни криле, гладки повърхности от огледална вода, злато и кръв… и Джейс, извърнат от нея, всеки път извърнат. Клеъри посегна към него и за първи път гласът на ангела проговори в главата й с разбираеми за нея думи.

Това не са първите картини, които съм ти показвал.

Пред вътрешния й взор се появи една руна, която избухна като фойерверк — никога не беше виждала тази руна; беше силна, ясна и недвусмислена. Тя изчезна така, както се беше появила, и в този миг ангелът престана да пее. Клеъри отново дойде на себе си, като се олюляваше на краката си в мръсното и вонящо помещение. Ангелът мълчеше, вцепенен, с оклюмали криле, като статуя на страданието.

Клеъри изхлипа.

— Итуриел. — Тя протегна ръце към ангела, съзнавайки, че не може да мине през руната, сърцето я болеше. Години наред този ангел бе прекарал тук долу, мълчалив и сам в тъмнината, окован и гладен, но неспособен да умре…

Джейс беше до нея. По разстроеното му лице тя позна, че и той е видял това, което бе показано на нея. Той сведе поглед към серафимската кама в ръката си, после отново погледна ангела. Неговото сляпо лице бе обърнато към тях в мълчалива молба.

Джейс направи крачка напред, после още една. Очите му бяха приковани в ангела, което Клеъри си обясняваше с това, че между тях се води някакъв безсловесен диалог, разговор, който тя не можеше да долови. Очите на Джейс бяха големи като златни дискове, осветени с отразена светлина.

— Итуриел — прошепна той.

Камата в ръката му блесна като факла. Блясъкът и беше ослепителен. Когато светлината освети слепите очи на ангела, той вдигна глава и протегна ръце. Оковите, които стягаха китките му, издрънчаха като дрезгава мелодия.

Джейс се обърна към нея.

— Клеъри — рече той. — Руните.

Руните. Един миг тя го гледаше втренчено, недоумяваща, но той с очи й нареди да се приближи. Тя подаде на Джейс магическата светлина, извади стилито от джоба си и коленичи до нарисуваните руни. Те сякаш бяха издълбани в камъка с нещо остро.

Клеъри погледна към Джейс. Изражението му я потресе, блясъкът в очите му, които бяха изпълнени с доверие в нея, с увереност в нейните способности.

С върха на стилито си тя издълба няколко линии в пода, като превърна затварящата руна в освобождаваща, заключването в отключване. От линиите се надигнаха пламъци, сякаш бе минала с върха на кибритена клечка върху сяра.

Когато приключи, тя се изправи на крака. Руните блещукаха пред нея. Внезапно Джейс се приближи и застана до нея. Камъкът с магическа светлина бе изчезнал, в ръката му блестеше само серафимската кама, наречена на името на ангела. Той я протегна и този път ръката му премина през бариерата от руни, сякаш никога нея е имало.

Ангелът вдигна ръце и пое камата от него. После затвори невиждащите си очи и на Клеъри за миг й се стори, че се усмихва. Той обърна камата в ръцете си така, че да насочи острието й към гърдите си. Клеъри нададе лек стон и тръгна напред, но Джейс я хвана за ръката, хватката му беше желязна, и я дръпна назад — в този миг ангелът заби камата в тялото си.

Ангелът изметна глава назад, ръцете му издърпаха дръжката, която стърчеше от мястото, където трябва да беше сърцето — ако изобщо ангелите имаха сърца; Клеъри не знаеше. От раната лумнаха пламъци и обхванаха цялата кама. Тялото на ангела трепна и се превърна в бял пламък, оковите на китките му се обагриха в червено, като желязо, дълго нагрявано на огън. Клеъри си спомни за средновековните картини на светци, които изчезваха в огъня на свещен екстаз. И тогава крилете на ангела се разпериха, широки и бели, преди на свой ред да пламнат и да се превърнат в трептяща огнена мрежа.

Клеъри не можеше да гледа повече. Тя се обърна и зарови лице в рамото на Джейс. Той обви ръка около нея. Силна, здрава прегръдка.

— Всичко е наред — каза той в косата й, — всичко е наред.

Ала въздухът беше изпълнен с дим, а подът сякаш се клатеше под краката й. Джейс също залитна и тогава тя разбра, че всъщност не беше само шокът: земята се тресеше. Тя се отскубна от Джейс и се олюля; камъните под нея се движеха, от тавана се посипа ситен дъжд от пръст. Ангелът се беше превърнал в димен стълб; руните около него блестяха с ослепителна светлина. Клеъри ги гледаше втренчено, опитвайки се да ги разчете, а после погледна объркано към Джейс: