Касандра Клеър - Град от стъкло

След миг на колебание Клеъри се съгласи.

— Дано не съжалявам за това.

— Надявам се, че няма — каза Магнус, като тържествуващо се обърна към външната врата. Огнените букви на стената бяха изчезнали. — Съжалението е толкова безсмислено чувство, не мислиш ли?

Слънцето навън й се стори доста ярко на фона на мрака в къщурката. Клеъри се спря и замига, докато погледът и се избистри: планините в далечината, доволно пасящият трева Уейфарър и Себастиян, неподвижен като статуя сред ливадата, с все още протегната ръка. Тя се обърна към Магнус.

— Може ли вече да го размразиш?

Магнус се развесели.

— Изненадах се, когато тази сутрин получих писмото на Себастиян — каза той. — Казваше, че ти прави услуга, нищо повече. Откъде го познаваш?

— Той е братовчед на едни приятели на семейство Лайтууд или нещо такова. Много е симпатичен, наистина.

— Какво ти симпатичен. Направо е великолепен. — Магнус гледаше замечтано към него. — Можеш да го оставиш тук. Ще си закачам по него шапките и разни други неща.

— Не. Не мога да ти го оставя.

— Защо? Да не би да го харесваш ? — Очите на Магнус блестяха. — Той, изглежда, те харесва. Видях как се домогва до теб, като катерица до лешник.

— Защо не поговорим за твоя интимен живот? — отряза го Клеъри. — Как вървят нещата между вас с Алек?

— Алек отказва да признае, че имаме връзка, затова не мисля, че му дължа лоялност. Онзи ден той ми изпрати писмо с молба за услуга. Беше адресирано до „Магьосник Бейн“, като че ли съм някой напълно непознат. Мисля, че още си пада по Джейс, макар според мен тази връзка да няма бъдеще. Вероятно този проблем ти е убягнал…

— О, стига. — Клеъри погледна с досада Магнус. — Виж, ако не размразиш Себастиян, никога няма да си тръгна оттук и ти никога няма да получиш Бялата книга.

— О, добре, добре. Но може ли да те помоля за нещо? Не му казвай за това, което ти разказах току-що, независимо дали е приятел на семейство Лайтууд, или не.

Магнус нервно щракна с пръсти.

Лицето на Себастиян се оживи, като видеофилм, който отново е пуснат, след като е бил на стопкадър.

— … да ни помогнете — довърши той. — Проблемът съвсем не е маловажен. А е въпрос на живот и смърт.

— Вие, нефилимите, си въобразявате, че всичките ви проблеми са въпрос на живот и смърт — каза Магнус. — А сега си вървете. Започна да ми писва от вас.

— Но…

— Тръгвайте — каза Магнус със заплашителна нотка в гласа. Между върховете на дългите му пръсти блеснаха сини искри и във въздуха внезапно се разнесе някакъв остър мирис като от изгоряло. Котешките очи на Магнус пламнаха. Макар да знаеше, че това е илюзорно, Клеъри неволно отстъпи назад.

— Мисля, че трябва да тръгваме, Себастиян — рече тя.

Себастиян присви очи.

— Но, Клеъри…

— Да тръгваме — повтори настойчиво тя и като го сграбчи за ръката, почти го повлече към Уейфарър, Той я последва неохотно, като си мърмореше под носа. С въздишка на облекчение Клеъри погледна назад през рамо. Магнус стоеше до вратата на къщичката със скръстени на гърдите ръце. Той улови погледа й, усмихна се дяволито и й намигна.

— Съжалявам, Клеъри. — Себастиян сложи ръка на рамото й, а другата на кръста й, за да й помогне да се качи на широкия гръб на Уейфарър. Тя превъзмогна лекия вътрешен глас, който я предупреждаваше да не се качва на коня, и се остави той да й помогне. Метна крак отгоре и се настани на седлото, като си каза, че седи на огромен подвижен диван, а не на живо същество, което може да я изхвърли всеки момент и после да я ритне.

— Съжаляваш за какво? — попита тя, когато той се метна зад нея. Направо й беше неприятна лекотата, с която го направи — сякаш танцуваше, — но пък си беше приятна гледка. Себастиян си знае работата , помисли си тя, когато той протегна ръце иззад нея и хвана поводите. Все пак е хубаво, че поне единият знае.

— За Рейгнър Фел. Не очаквах от него така категорично да ти откаже. Макар че магьосниците са си особняци. Ти виждала ли си магьосник досега?

— Виждала съм Магнус Бейн. — Тя неволно се извърна да погледне покрай Себастиян към къщурката, чезнеща в далечината зад тях. Димът се кълбеше от комина под формата на малки танцуващи фигури. Танцуващи Магнуси? Тя не можеше да определи от това разстояние. — Той е великият магьосник на Бруклин.

— Прилича ли на Фел?

— Поразително. Не се тревожи за Фел. Знаех си, че може да откаже да ни помогне.

— Но аз ти обещах да ти помогна. — Себастиян звучеше истински разстроен. — Е, все пак има нещо друго, което мога да ти покажа, и така денят няма да е изцяло изгубен.