Касандра Клеър - Град от стъкло

Себастиян се засмя.

— Мисля, че това означава „Кой е?“

Клеъри се загърна по-плътно в палтото си. Вятърът, който галеше тревата, не беше силен, но при все това тя усети, че костите й се вледеняват.

— Прилича малко на вълшебна приказка.

— Студено ли ти е? — Себастиян я обви с ръка. Внезапно димът, който се виеше от комина, престана да бъде въпросителен знак и придоби треперливата форма на изкривени сърца. Клеъри се отдръпна от Себастиян, като се почувства едновременно неловко и някак виновно, сякаш бе направила нещо нередно. Тя забърза по алеята пред къщата, последвана от Себастиян. Те бяха стигнали до средата й, когато вратата се отвори.

Независимо че беше обсебена от мисълта да намери Рейгнър Фел още откакто Мадлен бе споменала името му, Клеъри нито веднъж не се бе замисляла как ли изглежда. Едър, брадат мъж, би казала тя сега, ако някой я попита. Човек, който прилича на викинг, с широки рамене.

Но човекът, който излезе от вратата, беше висок и слаб, с къса, остра тъмна коса. Беше облечен в блуза от златиста мрежа и копринено долнище на пижама. Той погледна Клеъри с бегъл интерес, пушейки небрежно огромна лула. Видът му нямаше нищо общо с този на викинг, но затова пък й беше съвсем познат.

Магнус Бейн.

— Но… — Клеъри объркано погледа Себастиян, който бе не по-малко учуден от нея. Той се взираше в Магнус с леко отворена уста, лицето му беше озадачено. Най-после той запелтечи:

— Ти ли си… Рейгнър Фел, магьосникът?

Магнус извади лулата от устата си.

— Ами, със сигурност не съм Рейгнър Фел, стриптийзьорът.

— Аз… — Себастиян сякаш не можеше да намери думи. Клеъри не знаеше какво е очаквал, но Магнус определено бе изненада за него. — Надявахме се да ни помогнеш. Аз съм Себастиян Верлак, а това е Клариса Моргенстърн, майка и се казва Джослин Феърчайлд…

— Не ме интересува коя е майка й — каза Магнус. — Не можете да идвате при мен без предупреждение. Елате по-късно. Следващата година през март ми е удобно.

— Март? — Себастиян изглеждаше ужасен.

— Прав си — каза Магнус. — Прекалено дъждовно е. Какво ще кажете за юни?

Себастиян се изпъна.

— Не мисля, че си даваш сметка колко е важно…

— Себастиян, недей — каза възмутено Клеъри. — Той се подиграва с нас. Така или иначе, не може да ни помогне.

Себастиян само се смути още повече.

— Но аз не виждам защо да не може…

— Добре, достатъчно — рече Магнус и щракна с пръсти. Себастиян замръзна на място, устата му продължаваше да е отворена, а ръката — застинала във въздуха.

— Себастиян! — Клеъри посегна да го докосне, но той беше скован като статуя. Само лекото повдигане и спускане на гърдите му показваше, че все още е жив . — Себастиян? — каза отново тя, но напразно. Разбра, че той нито може да я види, нито да я чуе. Обърна се към Магнус. — Не мога да повярвам, че направи това. Какво, за Бога , ти става? Да не би нещо в тази лула да е размекнало мозъка ти? Себастиян е от нашите.

— За мен няма наши — ваши, скъпа Клеъри — каза Магнус, като размаха лулата. — Твоя е вината, че се наложи да го замразя за кратко. Още малко, и щеше да му кажеш, че не съм Рейгнър Фел.

— Защото ти не си Рейгнър Фел.

Магнус изпусна струйка дим от устата си и я погледна замислено през мъглата.

— Ела — каза той. — Искам да ти покажа нещо.

Той отвори вратата на малката къща и с жест я покани да влезе. С последен невярващ поглед към Себастиян, Клеъри го последва.

Къщичката не беше осветена. На слабата дневна светлина, която се процеждаше от прозорците, Клеъри видя, че се намират в голяма стая, пълна с тъмни сенки. Във въздуха се усещаше странен мирис на изгорял боклук. Тя се задави, а Магнус щракна още веднъж с пръсти, от които изригна ярка синя светлина.

Клеъри ахна. В стаята цареше пълна бъркотия — мебели, насечени на трески, чекмеджета, отворени и с разпиляно съдържание. Страници, изтръгнати от книгите се носеха из въздуха като пепел. Дори прозорецът беше разбит.

— Снощи получих писмо от Рейгнър Фел — каза Магнус, — в което ме молеше да се видим тук. Когато дойдох, заварих това. Всичко поломено и смрад на демони наоколо.

— Демони? Но демоните не могат да дойдат в Идрис…

— Не съм казал, че те са го направили. Само ти казвам какво заварих. — Магнус говореше с равен глас. — Цялата къща миришеше на нещо с демоничен произход. Рейгнър лежеше безжизнено на пода. Когато са си тръгнали, още е бил жив, но докато дойда, е издъхнал. — Той се обърна към нея. — Кой знае, че го търсиш?