Касандра Клеър - Град от стъкло

— Мадлен — прошепна Клеъри. — Но тя е мъртва. Себастиян, Джейс и Саймън. Семейство Лайтууд…

— Ах — каза Магнус. — Ако семейство Лайтууд знаят, Клейвът сигурно е научил, а Валънтайн има шпиони там.

— Трябваше да го пазя в тайна, а не да разпитвам всекиго за него — прошепна Клеъри ужасено. — Вината е моя. Трябваше да предупредя Фел…

— Може ли да отбележа — рече Магнус, — че иначе не би могла да намериш Фел, затова си питала хората за него. Виж, ти и Мадлен просто сте предположили, че Фел е този, който може да помогне на майка ти. А не някой, от когото Валънтайн би могъл да се интересува и по друга причина. Но има и нещо друго. Дори и Валънтайн да не знае как може да бъде събудена майка ти, явно се досеща, че това, което я е довело до състоянието й, е свързано с нещо, което той много иска да има. Една специална книга за магии.

— Откъде знаеш това? — попита Клеъри.

— Рейгнър Фел ми го каза.

— Но…

Магнус я прекъсна с жест.

— Ние, магьосниците, си имаме начини да общуваме помежду си. Имаме си собствен език. — Той вдигна ръката, в която имаше син пламък. — Логос.

По стените се появиха огнени букви, всяка от които висока по петнайсетина сантиметра, сякаш гравирани в камъка с течно злато. Буквите затанцуваха по стените, образувайки думи, които Клеъри не можеше да прочете. Тя се обърна към Магнус.

— Какво пише?

— Рейгнър го е написал, когато е усетил, че умира. Казва на магьосника, който ще дойде след смъртта му, какво се е случило. — Когато Магнус се обърна, блясъкът на горящите букви бе осветил котешките му очи в златисто. — Бил е нападнат тук от хората на Валънтайн. Търсели са Бялата книга. Наред със Сивата книга, тази е сред най-прочутите свръхестествени произведения, написани някога. В тази книга има както рецепта за отровата на Джослин, така и рецепта за нейната противоотрова.

Клеъри зяпна.

— И тя е тук?

— Не. Тя принадлежи на майка ти. Рейгнър само я е посъветвал къде да я скрие от Валънтайн.

— Което означава, че…

— Означава, че се намира в семейната вила на Уейланд. Семейство Уейланд живееха много близо до Джослин и Валънтайн, те бяха най-близките им съседи. Рейгнър е предложил на майка ти да скрие книгата в дома им, където Валънтайн никога не би я потърсил. В библиотеката, ако трябва да сме точни.

— Но Валънтайн е живял в имението на Уейланд години наред след това — възрази Клеъри. — Би трябвало да я е намерил, нали?

— Била е скрита в друга книга. Книга, към която Валънтайн никога не би посегнал. — Магнус ехидно се усмихна. — Наръчник на домакинята. Не може да се каже, че майка ти е била лишена от чувство за хумор.

— А ти ходи ли в имението на Уейланд? Потърси ли книгата?

Магнус поклати глава.

— Клеъри, има заклинания върху имението. Те го защитават не само от Клейва, защитават го от всички. Особено от долноземци. Може би, ако имах време да се занимая по-подробно със защитите, щях да ги пробия, но…

— И никой не може да проникне в имението? — Отчаяние сви гърдите й. — Невъзможно ли е?

— Не съм казал на никой — рече Магнус. — Сещам се за един човек, който почти със сигурност може да проникне в имението.

— Имаш предвид Валънтайн?

— Имам предвид сина на Валънтайн — рече Магнус.

Клеъри поклати глава.

— Джейс няма да ми помогне, Магнус. Той не иска да ме вижда повече. Всъщност, съмнявам се, че изобщо ще се съгласи да говори с мен.

Магнус замислено я погледна.

— Мисля — каза той, — че не са много нещата, които Джейс не би направил за теб, ако го помолиш.

Клеъри отвори уста и после отново я затвори. Стори й се, че Магнус винаги е знаел какво изпитва Алек към Джейс, както и Саймън към нея. Сигурно чувствата й към Джейс бяха изписани на лицето й дори сега, а Магнус отлично умееше да разчита чувствата на хората.

Тя извърна поглед встрани.

— Да кажем, че успея да склоня Джейс да дойде в имението с мен и да вземе книгата — каза тя. — И какво от това? Нито знам кое е заклинанието, нито мога да направя противоотрова…

Магнус изсумтя.

— Допускаш ли, че ти дадох този съвет ей така, случайно? Когато вземеш Бялата книга, директно ми я донеси.

— Книгата? Ти я искаш?

— Това е една от книгите с най-могъщите заклинания в света. Разбира се, че я искам. Пък и тя принадлежи на децата на Лилит, а не на тези на ангела Разиел. Това е магьосническа книга и трябва да бъде у магьосниците.

— Но на мен ми трябва, за да излекувам майка си…

— На теб ти трябва една страница от нея, която можеш да задържиш. Останалото е за мен. И в замяна, когато ми донесеш книгата, аз ще ти направя противоотровата и ще я приложа на Джослин. Не можеш да отречеш, че сделката е добра, нали? — Той протегна ръка. — Стискаме ли си ръцете?