Касандра Клеър - Град от стъкло

Джейс попита равнодушно:

— Какви чувства?

— Виждам как я гледаш. — Алек беше зареял поглед в нищото. — А не можеш да я имаш. Може би никога досега не си изпитвал какво е да искаш нещо, което не можеш да имаш.

Джейс впери поглед в него.

— Като това между теб и Магнус Бейн?

Алек рязко обърна глава.

— Аз не… няма нищо…

— Не съм глупав. Отишъл си при Магнус веднага след като си говорил с Малачи, преди да потърсиш мен или Изабел или когото и да било друг…

— Защото той беше единственият, който можеше да отговори на въпроса ми, затова. Между нас няма нищо — каза Алек и после, след като видя изражението на Джейс, допълни с огромно усилие: — вече няма нищо. Между нас вече няма нищо. Разбра ли?

— Надявам се, че не е заради мен — рече Джейс.

Алек пребледня и се отдръпна назад, сякаш за да се предпази от удар.

— Какво имаш предвид?

— Знам какви чувства си мислиш, че изпитваш към мен — каза Джейс. — Но не е така. Ти просто ме харесваш, защото съм безопасен. С мен не рискуваш. Но можеш да се предпазиш от истинска връзка, като се оправдаваш с мен.

Джейс съзнаваше, че е жесток, но малко го беше грижа за това. Да наранява хората, които обича, бе за него равносилно на това, да наранява себе си, когато бе в такова настроение.

— Писна ми — каза дрезгаво Алек. — Първо Клеъри, после ръката ти, а сега и мен. По дяволите, Джейс.

— Не ми ли вярваш? — попита Джейс. — Добре. Хайде тогава. Целуни ме.

Алек се втренчи ужасено в него.

— Знаех си. Независимо от привлекателността ми, ти реално не ме харесваш по този начин. И ако зарежеш Магнус, то това няма да е заради мен. А защото, когато кажеш на някого, че го обичаш, ставаш уязвим. Любовта ни прави лъжци — рече Джейс. — Кралицата на феите ми го каза. Така че не ме съди за начина, по който прикривам чувствата си. И ти го правиш. — Той стана. — И сега искам да го направиш отново.

Лицето на Алек се изкриви от болка.

— Какво имаш предвид?

— Да излъжеш заради мен — каза Джейс, докато сваляше якето си от закачалката и го обличаше. — Слънцето залязва. Всеки момент ще се върнат от Гард. Искам да кажеш на другите, че не се чувствам добре и затова няма да сляза долу. Кажи им, че съм залитнал и паднал и така се е счупил прозорецът.

Алек отметна глава назад и погледна право към Джейс.

— Добре — рече той. — Ако ми кажеш къде наистина ще ходиш.

— Отивам в Гард — каза Джейс. — Ще измъкна Саймън от затвора.

Майката на Клеъри бе нарекла времето между здрача и падането на нощта „синия час“. Казваше, че тогава светлината е най-силна и най-необичайна и че това е най-доброто време за рисуване. Клеъри винаги се беше чудела какво е имала майка й предвид, но сега, докато вървеше през Аликанте в здрача, разбра.

Синият час в Ню Йорк не беше истински син ; беше твърде блед от уличните светлини и неоновите реклами. Джослин явно си е мислела за Идрис. Тук светлината падаше на синьо-виолетови ивици върху златистите каменни сгради на града, а лампите с магическа светлина хвърляха толкова ярки и бели светлини върху тротоара, че Клеъри имаше чувството, че ще усети топлината им, когато минава през тях. Искаше й се майка й да е с нея сега. Джослин можеше да й покаже места от Аликанте, които са й били близки, които са оставили следа в спомените й.

Но тя никога не ми е разказвала за това. По някаква причина тя ги е криела от мен. А сега може никога да не ги науча. Остра болка — донякъде от гняв, донякъде от съжаление — сграбчи сърцето на Клеъри.

— Много си мълчалива — каза Себастиян, докато минаваха по един мост над канала, в страните на каменната зидария на който бяха издълбани руни.

— Тъкмо се чудех как ще се появя отново. Аз излязох през прозореца, но Аматис сигурно е забелязала вече, че ме няма.

Себастиян се намръщи.

— Защо се е налагало да се измъкваш? Нямаше ли да ти разрешат да се видиш с брат си?

— Аз дори не бива да съм в Аликанте — каза Клеъри. — Трябваше да си стоя вкъщи и да гледам в безопасност отстрани.

— Аха. Това обяснява много неща.

— Така ли? — Тя му хвърли кос любопитен поглед. В тъмната му коса имаше сини нюанси.

— Всички се изправяха на нокти, когато се споменеше името ти. Заключих, че между теб и брат ти стои някаква лоша кръв.

— Лоша кръв ли? Е, доста странно казано.

— Май не го харесваш много, а?

— Да харесвам Джейс? — През изминалите седмици тя толкова често бе мислила дали обича Джейс Уейланд и по какъв начин, че дори не се бе замисляла дали го харесва.