Касандра Клеър - Град от стъкло

Все още усмихваща се, тя подаде ръка на Клеъри. Не мисля, че мога да я докосна , помисли си Клеъри с омаломощаващо чувство на ужас. Тя погледна Джейс, който прочете чувството в очите й. С мрачно изражение той хвана Ейлийн за раменете и каза нещо на ухото й. Тя се изненада, сви рамене и без да пророни дума, тръгна към вратата.

Клеъри остана сама с Джейс. Сама с човека, който продължаваше да я гледа така, сякаш бе най-лошият кошмар в живота му.

— Джейс — рече тя и пристъпи към него.

Той отстъпи назад, сякаш бе намазана с нещо отровно.

— Какво, в името на ангела, правиш тук, Клеъри?

Независимо от всичко, грубостта в тона му я нарани.

— Можеше да се престориш, че се радваш да ме видиш. Поне малко.

— Не се радвам да те видя — каза той. Цветът на лицето му постепенно започна да се възвръща, но сенките под очите продължаваха да изпъкват на кожата. Клеъри очакваше да каже още нещо, но той продължаваше само да я гледа с неприкрит ужас. Разсеяно забеляза, че бе облечен в черен пуловер, който висеше от китките му, сякаш бе отслабнал, и че ноктите на ръцете му бяха изгризани до кожичките. — Ни най-малко.

— Това не си ти — каза тя. — Мразя да се държиш така…

— О, мразиш, така ли? Ами тогава да престана, а? Както ти правиш всичко, за което аз те помоля .

— Не беше честно да постъпваш така! — сопна му се тя, внезапно разгневена. — Да ме лъжеш по този начин. Нямаше право да…

— Имах пълното право! — извика той. Никога не бе предполагала, че ще й крещи така. — Имах пълното право, ти, глупаво, глупаво момиче. Аз съм ти брат и…

— И какво? Аз съм твоя собственост? Не съм твоя собственост, независимо дали си ми брат, или не!

Вратата зад Клеъри се отвори и Алек влетя в библиотеката, небрежно облечен в дълго тъмносиньо яке, черната му коса беше разрошена. Ботушите му бяха кални и по обикновено спокойното му лице бе изписано смущение.

— В името на всички възможни измерения, какво става тук? — попита той, като местеше смаяния си поглед от Джейс към Клеъри. — Вие двамата, смятате да се избиете ли?

— Не съвсем — отвърна Джейс. Клеъри видя как като с магическа пръчка от лицето му бяха изтрити и гневът, и тревогата, и той бе възвърнал леденото си спокойствие. — Клеъри тъкмо си тръгваше.

— Добре — каза Алек, — защото трябва да говоря с теб Джейс.

— В тази къща някой ще каже ли все пак: „Здрасти, радвам се да те видя отново?“ — попита настойчиво Клеъри, без да се обръща конкретно към някого.

Беше много по-лесно да се създаде чувство на вина на Алек, отколкото на Изабел.

— Радвам се, че те виждам, Клеъри — каза той, — като изключим, разбира се, факта, че не бива да си тук. Изабел ми каза, че си дошла на своя глава и аз съм впечатлен от…

— Може ли да не я поощряваш? — намеси се Джейс.

— Но аз наистина, наистина трябва да говоря за нещо с Джейс. Ще ни оставиш ли за няколко минути?

— И аз трябва да говоря с него — каза тя. — Относно майка ни…

— Ако трябва да съм честен — рече Джейс, — не мисля, че имам желание да говоря с когото и да е от вас.

— Напротив — каза Алек. — Всъщност и ти би искал да говорим за това.

— Съмнявам се — рече Джейс. Той отново погледна Клеъри. — Не си дошла тук сама, нали? — попита бавно той, разбирайки сякаш, че положението е дори по-лошо, отколкото си го е представял. — Кой те придружи?

Тя усети, че няма смисъл да лъже.

— Люк — рече Клеъри. — Люк дойде с мен.

Джейс пребледня.

— Но Люк е долноземец. Знаеш ли какво предвижда Клейвът за нерегистрирани долноземци, които влизат в Града от стъкло, преминавайки защитите без разрешение? Не стига, че е влязъл в Идрис, ами и в Аликанте! И никой не е бил уведомен?

— Не — каза Клеъри полушепнешком, — но знам какво кажеш…

— Че ако с Люк не се върнете незабавно в Ню Йорк, ще ви издам?

Джейс млъкна за миг, погледите им се кръстосаха. Отчаянието в очите му я потресе. А уж той заплашваше нея, а не обратното.

— Джейс — каза Алек в настъпилата тишина, в гласа му се прокрадваше тревога. — Имаш ли представа къде бях целия ден?

— Съдейки по новото ти палто — каза Джейс, без да поглежда приятеля си, — предполагам, че си ходил по магазините. Само не разбирам защо толкова държиш да бъда осведомен за това.

— Не съм ходил по магазините — каза ядосано Алек. — Ходих…

Вратата отново се отвори. Изабел влетя в стаята с развяваща се бяла рокля и затръшна вратата след себе си. Погледна Клеъри и поклати глава.

— Казах ти, че ще побеснее — рече тя. — Казах ли ти?