Касандра Клеър - Град от стъкло

— Нищо не си спомням от случилото се на кораба — рече Саймън. — Предполагам, че Валънтайн ме е упоил някак си или и аз не знам.

Лицето на Олдъртри помръкна.

— Това е ужасна новина. Ужасна. Толкова съжалявам да я чуя.

— И аз съжалявам — каза Саймън, макар че никак не съжаляваше.

— И съвсем нищо ли не си спомняш? Нито една подробност?

— Помня само, че изпаднах в безсъзнание, когато Валънтайн ме нападна, а после се събудих на… в пикапа на Люк, който се движеше към къщи. Нищо друго не си спомням.

— О, драги, о, драги. — Олдъртри придърпа пелерината си. — Доколкото виждам, семейство Лайтууд са доста привързани към теб, но на другите членове на Клейва ще им бъде трудно да… проявят разбиране. Валънтайн те е пленил, ти си излязъл от това положение със странен прилив на нови сили, които не си имал преди, а сега пък си успял да се добереш и до сърцето на Идрис. Сам виждаш как изглежда това отстрани, нали?

Ако сърцето на Саймън не бе загубило способността си да бие, сега щеше да изхвърчи от гърдите му.

— Мислите, че съм агент на Валънтайн?

Олдъртри доби шокиран вид.

— Момчето ми, момчето ми… разбира се, че ти имам доверие. Вярвам ти безусловно! Но Клейвът, о, Клейвът, боя се, че те не са особено доверчиви. Толкова се надявахме, че ще можеш да ни помогнеш. Виж, не бива да ти казвам това, но усещам, че мога да ти се доверя, мило момче — Клейвът се намира в ужасна криза.

— Клейвът? — смая се Саймън. — Но какво общо има това с…

— Виж — продължи Олдъртри, — Клейвът е разцепен на две, царят междуособици, и то по време на война. Направиха се някои грешки от предишния инквизитор и от други, но по-добре да не те занимавам с това. Виждаш ли, авторитетът на Клейва, на консула, на инквизитора, е под въпрос. Валънтайн непрекъснато ни изненадва, сякаш предварително знае плановете ни. Съветът няма да се вслуша в думите ми, нито пък ще послуша Малачи, не и след всичко, което се случи в Ню Йорк.

— Но нали вината е на инквизиторката…

— Да, но Малачи беше този, който я назначи. Разбира се, не е могъл да предположи, че тя ще загуби разсъдъка си до там…

— Но — рече Саймън, леко язвително — въпросът е как ще бъдат представени нещата.

Вената на челото на Олдъртри отново изпъкна.

— Много си досетлив — каза той. — Разбира се, че си прав. Важно е да се запази приличие, особено в политиката. За да разполагаш с влияние над масите, трябва да имаш приемлива версия . — Той се наведе напред и впи поглед в Саймън. — Нека ти разкажа нашата версия. Тя изглежда така: някога семейство Лайтууд са били в Кръга. По някаква причина са се отказали и са били удостоени с милостта да напуснат Идрис, да заминат за Ню Йорк и да управляват тамошния Институт. Безупречното им досие им възвръща доверието на Клейва. Но те през цялото време са знаели, че Валънтайн е жив. През цялото време са били негови верни служители. Укривали са сина му…

— Но те не са знаели…

— Не ме прекъсвай — изръмжа инквизиторът и Саймън затвори уста. — Те са му помогнали да открие Реликвите на смъртните и да извърши ритуала на дяволското преобразяване. Когато инквизиторката е разбрала какво са извършили, те са се постарали да я убият по време на битката на кораба. И сега идват тук, в сърцето на Клейва, за да разберат какви са плановете ни и да ги съобщят на Валънтайн, както са правили и досега, за да може той да ни попречи и да подчини всички нефилими на волята си. А сега водят със себе си и теб — един вампир, който издържа на слънчева светлина, — за да ни отклонят от истинските си планове: да върнат предишното величие на Кръга и да съсипят Закона. — Инквизиторът се наведе напред, свинските му очички блестяха. — Какво ще кажете за тази версия, вампире?

— Мисля, че е безумна — отвърна Саймън. — И дупките в нея са по-големи от тези на Кент авеню в Бруклин, които между другото не са запълвани от години. Не знам какво се надявате да постигнете с това…

— Да се надявам? — повтори като ехо Олдъртри. — Не се надявам, долноземецо. Усещам го със сърцето си. Знам, че призванието ми е да спася Клейва.

— С лъжа? — попита Саймън.

— С версия — рече Олдъртри. — Големите политици лансират истории, с които въодушевяват народа си.

— Няма нищо въодушевяващо в това, да се обвини за всичко семейство Лайтууд…

— Трябва да има жертви — каза Олдъртри. Лицето му блестеше от пот. — Ако Съветът на ловците на сенки има общ враг и причина да си възвърне вярата в Клейва, то всички отново ще бъдат единни. Какво значение има едно семейство в сравнение с това, което е заложено на карта? Всъщност съмнявам се, че нещо ще се случи на децата на семейство Лайтууд. Тях никой не би ги обвинил за нищо. Е, може би само най-голямото момче. Но останалите…