Касандра Клеър - Град от стъкло

— Върколак.

— Той употреби друга дума — каза горчиво Аматис. — Валънтайн убеди Стивън да анулира брака ни и да си намери жена, която според него му подхожда повече. Селин беше толкова млада… толкова покорна.

— Било е ужасно.

Аматис поклати глава и дрезгаво се засмя.

— Беше отдавна. Предполагам, че Стивън се е отнасял добре с нея… той ми остави тази къща и се върна в имението Херондейл, където заживя с родителите си и със Селин. От тогава така и не го видях повече. Разбира се, напуснах Кръга. Почувствах, че не съм желана там. Единствената, която не спря да ме посещава, беше Джослин. Тя дори ми каза, че е ходила да се види с Люк… — Аматис отметна посивяващата си коса зад ушите. — Чух какво се е случило със Стивън по време на Въстанието, чак когато всичко беше минало. А Селин… мразех я, но ми стана мъчно за нея. Говореха, че си била прерязала вените… цялата била в кръв… — Тя си пое дълбоко въздух. — Видях Имоджин малко по-късно, на погребението на Стивън, когато полагаха тялото му в гробницата на Херондейл. Тя май дори не ме позна. Не след дълго я направиха инквизитор. От Клейва прецениха, че никой не би преследвал по-безмилостно от нея някогашните членове на Кръга… и бяха прави. Ако можеше да измие с кръвта им спомена за Стивън, щеше да го направи.

Клеъри си спомни за студените очи на инквизиторката, за нейния строг, суров поглед и се опита да почувства жал към нея.

— Имам чувството, че това я е побъркало — каза тя. — Наистина побъркало. Тя беше жестока към мен… но най-вече към Джейс. Сякаш желаеше смъртта му.

— Възможно е — каза Аматис. — Ти приличаш на майка си, тя те е отгледала, но брат ти… — Тя наклони глава встрани. — Той толкова ли прилича на Валънтайн, колкото ти на Джослин?

— Не — рече Клеъри. — Джейс прилича на себе си. — При мисълта за него я полазиха тръпки. — Той е тук, в Аликанте — изрече тя гласно мисълта си. — Ако можех да го видя…

— Не — каза рязко Аматис. — Не бива да напускаш тази къща. Нито да се виждаш с някого. И най-вече с брат си.

— Да не напускам тази къща? — ужаси се Клеъри. — Искате да кажете, че съм заключена тук? Като затворник?

— Само за един-два дена — увещаваше я Аматис, — пък и не си добре. Трябва да се възстановиш. Водата от езерото едва не те уби.

— Но Джейс…

— … е със семейство Лайтууд. Не можеш да отидеш при тях. В мига, в който те видят, те ще съобщят на Клейва, че си тук. И тогава не само ти ще бъдеш в нарушение на Закона. А също и Люк.

Но семейство Лайтууд няма да ме издадат на Клейва. Те не биха го направили… Думите замряха на устните й. Нямаше начин да убеди Аматис, че тези Лайтууд, които тя познаваше отпреди петнайсет години, вече не съществуват, че Робърт и Мерис не са вече заслепени фанатици. Тази жена може и да беше сестра на Люк, но все още бе чужда на Клеъри. Тя бе почти чужда и на Люк. Той не я бе виждал от шестнайсет години — дори не беше сигурен, че е жива. Клеъри се облегна на възглавниците, симулирайки отпадналост.

— Права сте — рече тя. — Не се чувствам добре. Мисля, че е по-добре да поспя.

— Добра идея — Аматис се наведе и взе празната чаша от ръката й. — Ако искаш да се изкъпеш, банята е от другата страна на коридора. Долу, до леглото, съм оставила куфар с мои стари дрехи. Като те гледам, ми се струва, че носиш моя номер, когато бях на твоята възраст, така че може и да ти станат. За разлика от тази пижама — допълни тя и се усмихна, слаба усмивка, на която Клеъри не отговори. Тя бе твърде заета с потискане на порива си да удари с юмруци по матрака от нетърпение.

В мига, в който Аматис затвори вратата зад себе си и слезе надолу по стълбите, Клеъри скочи от леглото и тръгна към банята, като се надяваше да избистри главата си под горещата вода. За нейно облекчение, при всичката си старомодност, ловците на сенки изглежда разчитаха на модерна водопроводна инсталация и топла и студена течаща вода. Имаше дори сапун с остър мирис на цитрусови плодове, с помощта на който можеше да се отмие от косата й неизчезващият мирис на езерото Лин. Когато излезе изпод душа, увита в две хавлии, се чувстваше много по-добре.

В спалнята тя започна да тършува в куфара на Аматис. Дрехите бяха спретнато подредени между листове шумяща хартия. Много приличаха на ученически дрехи — пуловери от мериносова вълнена прежда с емблема, която приличаше на четири С-та с гръб едно към друго, зашита на горното джобче, плисирани поли и ризи с копчета и тесни маншети. Между пластовете тънка хартия беше сгъната и една бяла рокля — булчинска рокля, помисли си Клеъри, и внимателно я сложи встрани. Под нея имаше друга рокля, този път от сребриста коприна, с изящни презрамки, обсипани със скъпоценни камъни и феерични дипли. Клеъри не можеше да си представи Аматис облечена в нея, но… Сигурно и майка ми е имала такова нещо, когато е ходела да танцува с Валънтайн , мина й през ума и остави роклята обратно в куфара, усещайки меката и хладна материя между пръстите си.